Тази грешка бива повтаряна и до ден днешен. Преподавателят от Оксфорд Геза Вермес недвусмислено заявява, че Ония IV е основателят на египетския храм, като по този начин поддържа изключването на храма от сериозните академични обсъждания. В този пример процесът е ясен: ако историята избере да приеме Ония IV като основател, тогава египетският храм е незаконен. Но въз основа на свидетелствата в книгата на Йосиф „Еврейската война“ и - колкото и да е интересно - въз основа на традицията на равините Ония III е строителят на този храм, затова трябва да заключим, че египетският храм всъщност е законният.
Гръцки ръкописи на папирус, открити в Пещера 7 в Кумран, говорят за близка връзка между еврейските зилоти в чужбина, чийто най-вероятен извор е Египет, и зилотите в Юдея и в Галилея. Явно и двете групи са били членове на общността на синовете на Садок. Обаче има по-близки връзки, които въвличат храма на Ония в средата на зилотите. Това може да бъде доказано от използвания календар.
По-голяма част от юдейството ползва лунен календар, в който новият месец се определя от деня, когато новата луна стане видима за пръв път, а денят се измерва от залеза. Този календар обаче е много ненадежден и може да изпълнява практически цели само чрез добавянето на допълнителни дни при нужда. Зилотите, автори на Свитъците от Мъртво море, които явно са имали база в Кумран, са използвали напълно различен календар. Техният календар е бил слънчев, така че за тях денят е започвал от изгрева. Два от ранните еврейски текстове, намерени в няколко примера от Кумран - Книгата на еврейските празници и Книгата на Енох, - са използвали слънчевия календар, което важи и за сектантския Храмов свитък.
Храмът на Ония също може да е водел религиозната си година въз основа на слънчев календар: според еврейския философ и патрициански културен водач Филон Александрийски, който пише приблизително по времето на Исус, средната свещ в менората със седем разклонения в Храма в Йерусалим представлява слънцето. Обаче според Йосиф в храма на Ония няма свещник със седем гнезда, а вместо него има „висяща лампа с едно-единствено огънче, което хвърля „ярка светлина“. Вероятно като цяло това представлява слънцето, което подсказва, че храмът на Ония наистина е използвал слънчев календар. Ако е така, това ще е достатъчно доказателство, за да го постави в по-широкия зилотски свят.
Вече е време да съберем на едно място тези сложни нишки и да видим защо въпросният храм е предизвиквал такава враждебност и защо дори и днес той остава толкова деликатен проблем. Макар че първоначално това може да изглежда второстепенен въпрос, той ще се окаже точно толкова важен, колкото и многото други наглед маловажни факти, които вече отбелязахме, като помазването на Исус с масло от нард или тайнственото нощно посещение на Йосиф от Ариматея и Никодим в гробницата на Исус с лечебните билки и мазила. След като опознаем областта по-добре и можем да имаме предвид тези подробности, ще можем да погледнем от напълно различна гледна точка на развитието на тези събития.
* *
Когато Йосиф Флавий пише своите истории в несъмнено доста голям лукс в императорския палат в Рим и разсъждава върху живота след разрушаването на Храма в Йерусалим и избиването на хиляди от своите сънародници, той е имал очевидни причини да охули зилотите и всичко, което символизират те. В крайна сметка това е най-малкото, което може да направи за своите нови патрони, римското царско семейство.
Нека си припомним, че той обвинява зилотите за избухването на разрушителната война, предизвикала тази загуба. Явно разглежда собственото си минало като зилотски водач така, че да се измъкне от всякакви обвинения. Също така се старае да представи еврейската нация като невинна: евреите са лоялни поданици на господарите си - Птолемеите в Египет и римляните в Юдея, и са подведени от буйните зилотски агитатори и убийци. И точно тук е проблемът: както видяхме, свещениците в египетския еврейски храм са садукеи; зилотите в Юдея и в Галилея също са садукеи; авторите на Свитъците от Мъртво море са садукеи и зилоти. Разрушителната война е предизвикана и водена от садукеи, които са били „ревностни по отношение на Закона“. Разбира се, Йосиф трябва да принизи статута на еврейския храм в делтата на Египет, в който са служели свещеници от законното садукейско коляно. Не е имал друга възможност, ако е искал да запази привилегированото си положение в сърцето на римската аристокрация.