Нещо повече, трябва да не забравяме, че египетската еврейска общност, особено огромното градско население в Александрия, също е искала да избегне неприятностите, които наскоро са сполетели техните братя в Израил. Когато бежанците зилоти пристигат в Александрия и започват там да агитират и избиват неколцина изтъкнати евреи, които им се противопоставят, еврейските жители бързо ги предават на римляните, които също толкова бързо ги измъчват до смърт. Ясно е, че александрийските евреи искат между тях и садукейското движение да бъде поставена възможно най-голяма дистанция; Йосиф явно с огромна радост им се е подчинил.
Обърнете внимание освен това, че въпреки съществуването на еврейски храм в делтата най-видните александрийски евреи са големи поддръжници на Храма в Йерусалим; отсъствието на законно садукейско свещеничество очевидно почти не ги тревожи - или поне не е тревожело евреите патриции, които са разполагали с богатство и с власт. Финансовият инспектор на Египет, еврейският патриций Александър Лизимах, е основен дарител на Храма в Йерусалим. Той лично е платил за дебелото златно и сребърно покритие на високите двайсет и пет метра двойни врати на портата от Двора на жените. Неговият син е генерал Тиберий Александър, префект на Египет ог 46 до 48 г. сл. Хр. и през 66 г. и както вече отбелязахме, близък приятел на Тит и началник на щаба на римската армия, която е разрушила храма през 70 г. Нито бащата, нито синът са обичали зилотите или пък садукеите. И както вече отбелязахме, генерал Тиберий Александър е бил близък приятел на Йосиф Флавий.
Александър Лизимах е имал прочут брат: философа Филон Александрийски. Филон се е опитал да събере Платоновата и еврейската философия, като е възприел мистичен подход към еврейската мисъл. В запазените си трудове пише за много от еврейските религиозни групи, които смята за важни. Той е склонен да заема лична позиция по отношение на групите с мистична и дори с езотерична природа - групи в рамките на юдаизма, които според него са еврейският еквивалент на гръцката философска традиция, будеща най-силното му възхищение - платониците и питагорейците. Само че никъде в обзора си на различните разновидности на юдаизма Филон не споменава нито веднъж храма, построен от Ония в делтата.
Това мълчание е любопитно, но не можем да прочетем в него много, освен да заключим, че по някаква причина той е решил да пренебрегне неговото съществуване. Което само по себе си е показателно. Понеже човек би допуснал, че най-изтъкнатите евреи в Александрия ще се гордеят със съществуването на еврейски храм, който има толкова висок произход и който продължава да действа в Египет. Фактът, че те не го правят и че подобно на брата на Филон продължават да подкрепят Храма в Йерусалим - храм, управляван от свещеничество, на което зилотите яростно се противопоставят, — вероятно е от значение. Дали мълчанието на Филон се дължи на това, че е знаел нещичко за симпатиите на свещениците, служещи в храма в делтата? Възможно ли е да е знаел какви са политическите амбиции на зилотите и да е бил против тях? Това е разумно предположение, което има предимството, че придава смисъл на любопитния пропуск на Филон.
Храмът се намира на пътя от Юдея към Хелиопол, важен град в Египет, на мястото на днешното летище в Кайро. Всеки чуждоземен пътешественик от Юдея в Египет би тръгнал по пътя за Хелиопол. Докато пътят към гръцките градове Навкрат и Александрия се разклонява на запад, едно неотклонно пътуване надолу по пътя би отвело пътешественика в храма и в Хелиопол, Мемфис и Горен Египет. Ако Исус и родителите му са пътували до Египет и като добри евреи са искали да избегнат силно повлияните от Гърция еврейски общности, те биха тръгнали на юг по този път, който минава край храма на Ония. Просто няма как да го избегнат.
Твърде невероятно е Исус и семейството му, живели в среда на зилоти, която се надява и се моли за връщането на садукейското свещеничество в храма в Йерусалим, просто да подминат този египетски еврейски храм. Вероятно точно тук Исус е бил въведен в политически активния свят на зилотите.
В известен смисъл можем да възприемаме храма като отвъдморски клон на Галилея, където говорещите гръцки зилоти могат да усвояват занаята си. Храмът вероятно е бил и подходящо място, на което семейството на Исус решава да го доведе, за да може той да научи какво би означавало да стане месия на Израил, защото всички текстове и коментари за ролята на месията вероятно са били достъпни там. Ето защо сега имаме основателна причина, поради която Светото семейство може да е пътувало до Египет - а също и причина за краткия коментар на Матей, — представена като бягство от опасностите, предизвикани от убийствата на невръстни деца от страна на Ирод. Всъщност вероятно изобщо не става дума за бягство, а за доста позитивно действие, предприето, за да може Исус да расте, да учи и да проповядва далеч от неприятностите в Юдея и в Галилея.