Можем да разгледаме например вавилонския обред на покръстването като предтеча на еврейската практика за пречистване преди извършването на ритуали, чиято цел е човекът да бъде откъснат от земния свят, като същевременно установи чиста връзка със света на божественото. Еврейският календар също произхожда от система, използвана от по-късните жители на Вавилон. Дори традиционните заклинателни съдове, използвани от еврейските равини, са от вавилонски произход. В Талмуда също има медицински сведения от по-древното вавилонско наследство, а освен това е установено, че вавилонските астрологически текстове са били използвани и от еврейски групи. Дори вярата в един Бог, пренесена в християнството и в исляма, според някои учени произхожда от Древна Месопотамия: името на бога на асирийците Ашур (Асур) означава „един, единствен, всеобщ бог“.
Месопотамското влияние може да се открие и в някои мистични образи, които откриваме в книгите на пророците и най-вече в книгата на Йезекил. В началото на разказа си Йезекил (1:26-27) описва видението си как Бог му казва, че е видял божественото под формата на човек, седнал на престол от сапфир, заобиколен и озарен от кехлибарено сияние. Всъщност престолът не е направен от сапфир. Тук става дума за неточен превод: направен е от лапис лазули, който е бил високо ценен от вавилонците. Обаче важното в случая е, че това е много важен образ и вероятно произлиза от вече съществуваща традиция.
Йезекил е живял във Вавилон и е получил това видение към 593 г. пр. Хр., докато е бил на Големия канал, свързващ реките Тигър и Ефрат, съвсем близо до Вавилон. Ясно е, че видението му, както е записано, произлиза от древен вавилонски текст, който описва великия вавилонски бог Mapдук, седнал на трон от лапис лазули, осветен от искрящ кехлибар. Това е важно, защото разкрива, че Йезекил вероятно е бил въвлечен в езотеричните мистерии във Вавилон като посветен. Знаем това, защото вавилонският текст завършва със строго предупреждение: „Тайна на великите богове: нека посветеният разкрие това на посветения, но нека не позволява на непосветения да го види“.
Този текст не само показва връзка между вавилонското и еврейското жречество, но освен това показва, че тези връзки са били по-тесни и по-дълбоки, отколкото се е смятало преди това. Изглежда явно, че е било възможно еврейските жреци да бъдат инициирани в най-дълбоките тайни на вавилонския култ.
Кингсли обяснява, че „в равинската традиция на юдейството основните подробности от видението на Йезекил остават толкова езотерични, толкова ревностно бранена тайна, колкото са били във вавилонската жреческа традиция, която го предшества“. С други думи, няма просто заемане на символика или на концепции между двете култури, а по-скоро съществува жива връзка „между сърцевината на една традиция и сърцевината на друга“. От това можем да видим как „Йезекил стои близо до първоизточника на еврейския мистицизъм. Но освен това той заема и място до един много по-широк канал на мистичната и космологична доктрина, която се простира назад през вековете преди него“.
Влиянието на Месопотамия може да се усети и в произхода на Дървото на живота, което сега е гръбнакът на мистичната еврейска практика, известна като кабала. Големият финландски учен професор Симо Парпола, чийто принос в превода на езотеричните текстове на Вавилонската и на Асирийската империя е изключителен, се заинтригува от един объркващ аспект на гравираните изображения, открити в древните асирийски и вавилонски дворци: стотиците образи на загадъчното свещено дърво, за което се грижат странно облечени жреци, някои наметнати с дрехи от рибешки кожи, други с криле, трети с глава на орел, но всички държат в едната си ръка ведро с вода, а в другата - борова шишарка. Тези изображения не се обсъждат никъде в глинените плочки, на които са записани древните писания, и поради това дълго време остават енигматични.
Парпола изтъква, че не е било позволено вътрешните доктрини за свещеното дърво да бъдат записвани, а остават достояние само на малка и подбрана група посветени. Разбира се, археолозите знаят от много години, че в империите в Месопотамия има огромно множество от тайни учения поне от второ хилядолетие преди Христа. Парпола обаче вярва, че тайните учения са много по-древни. По негово мнение свързаните със свещеното дърво учения например вероятно датират чак от трето хилядолетие преди Христа, „ако не и от по-рано“, добавя той предизвикателно, макар и с малкия шрифт на бележка под линия.