„Велики мистерии“? В християнството? Какви ги говори Климент?
Климент със сигурност е знаел за инициацията и за мистериите. Той е бил много добре образован в областта на класическата философия. Написаното от него изобилства от цитати от Платон, Парменид, Емпедокъл, Херакъл, Питагор, Омир и от още десетки други велики личности от класическото наследство. Той очевидно изцяло е изследвал и критично е проучил всички философски учения на своето време, преди да приеме християнството някъде към края на втори век. Нещо повече, знаел е, че египтяните крият тайно знание в символиката на своите писания и образи, знаел е за херметическите текстове, за мистичните значения, предавани от цифрите и пропорциите, и подобно на мистичните терапевти един век преди него е знаел за тайното значение на разказите от Стария завет. Климент със сигурност не е бил глупак.
Самият факт, че употребява тези думи, илюстрира разнообразието и сложността на християнския свят в Александрия. Може да се очаква той да включва някои такива ритуални практики и не трябва да забравяме, че най-ранните учители гностици като Базилид и Валентиниан са от Александрия. Самият гностицизъм поддържа тайните традиции, известни на ранното християнство, и се развива до голяма степен от тях. Теологът от началото на трети век Иполит запазва един гностичен псалм, който свършва с твърдението:
Тайните на светия път,
наречен гносис, ще предам.
Гностиците твърдят, че те са пазителите на истинското християнство: в сърцевината на тяхната система лежи инициирането в истинското познание за божественото.
Климент изнася подробни аргументи против гностици- те, макар да е изпитвал известна симпатия към техните учения. Мистериите и инициацията са силна особеност на всички християнски секти в Александрия, но като цяло тези учения не са били писмено фиксирани. Те са били поддържани по-скоро чрез устната традиция. Климент се обръща направо към този факт в началото на своята книга Сборник: „Но тайните неща се поверяват на речта, не на писмото“.
След като настоява пред Теодор да пази мълчание, Климент прави удивителното признание за тайно евангелие и дава пълния му текст. Има два откъса - по-важният е вмъкнат в Евангелие от Марко в глава 10, между стихове 34 и 35. Второто и по-кратко допълнение се помества в стих 46, където настоящият текст е осакатен.
Основният момент в тайното Евангелие от Марко е, че един младеж е бил ритуално иницииран от Исус в „Божието царство“!
Оказва се, че това се е случило във Витания, същото място, където се е извършило „възкръсването на Лазар“ (Йоан 11:1-44). Възможно ли е всъщност двете събития да са едно и също? След всичко, което вече видяхме, трябва да се запитаме какво всъщност се има предвид под надигането на Лазар „от мъртвите“. Дали наистина буквално е бил върнат от света на мъртвите? Или от света на отвъдното след инициация в мрак и тишина - в пещера със запушен с камък вход, както я описва евангелието (Йоан 11:38). Дали той, както вероятно би казал Исус, се е връщал от посещение в небесното царство?
И дали този текст е свързан с друго много загадъчно събитие от Евангелието от Марко, което упорито си остава аномалия? Когато Исус е задържан в Гетсиманската градина след кратка схватка, по време на която ухото на един от хората на първосвещеника е отрязано, учениците му се разбягват. След това Марко описва един младеж, отговарящ на описанието на младежа, когото според тайното Евангелие от Марко Исус е инициирал. Никой досега не е намерил обяснение на това събитие. Само че изглежда невероятно двете да не са някак свързани.
Както изтъква Смит: „Правдоподобността не е доказателство“. Въпреки това той добавя: „Историята... по дефиниция е търсенето на най-вероятните обяснения на запазените явления“.
* *
След като намира писмото, Смит трябва най-напред да докаже, че то е онова, което претендира да бъде: възможно е да става дума за пълен фалшификат, създаден по което и да е време след 1646 г., датата на публикуване на писмата на Игнаций, в които е преписано това писмо. Или пък е възможно да е истинско копие на по-ранно писмо, което пък е било фалшификат. Или пък може да е автентично във всяко отношение. Смит трябва да узнае.
Знае се, че манастирът Map Саба притежава колекция от поне двайсет и едно писма на Климент Александрийски още от осми век, защото три откъса от тях са цитирани от Йоан Дамаскин, когато по онова време е живял там". Това е единствената известна сбирка с писма от Климент. Смит смята, че е вероятно тази сбирка от писма да е била до голяма степен унищожена от пожара, причинил такива щети през осемнайсети век. Едно от запазените писма е открито впоследствие и е преписано на ръка в издание на писмата на Игнаций. Това би имало смисъл като примитивен начин за картотекиране - преписването на ръкописно писмо в печатно издание на писма.