Смит най-напред показва снимките на текста на водещи специалисти в областта. От четиринайсетимата, към които се обръща, само двама смятат, че писмото може и да не е на Климент. Смит решава да приеме като „работна хипотеза“, че писмото наистина е това, което твърди, че е. След това в продължение на години той подробно и изчерпателно анализира стила на писане, сравнява го с други текстове на Климент и сравнява откъса от тайното евангелие с текста на каноничното Евангелие от Марко. И двете неща са в подкрепа на хипотезата му.
За жалост Смит така и не успява да представи на други учени ръкописното копие от писмото на Климент, за да го проучат и да го изследват, и поради това си е заслужил доста критики. Този пропуск се оценява като немарливост от страна на учен, който обикновено е толкова прецизен. За жалост на мен ми е пределно добре известно, че невинаги има възможност всеки ръкопис, който човек види, впоследствие да бъде предоставен на учени, за да го изследват и да работят върху него - колкото и да му се иска на човек. А това важи с голяма сила за ръкописите с търговска стойност, за тези, които са били скрити, или за онези, които се смятат за твърде противоречиви или неудобни за групата, чието притежание са.
Все пак трябва да отбележим, че въпреки невъзможността на Смит да покаже оригиналния текст други учени са виждали оригинала на писмото. Двама учени от Еврейския университет - Гай Струмса, професор по сравнително ре- лигиознание, и Дейвид Флусер, професор по ранен юдаизъм и произход на християнството, са го виждали. През 1976 г. тези учени са посетили библиотеката в Map Саба специално за да хвърлят поглед на текста.
Само след няколко минути търсене намират книгата на полицата, където е била оставена от Смит. Получават позволение да отнесат книгата обратно в Йерусалим в библиотеката на Гръцката ортодоксална патриаршия. Възнамеряват да организират химически анализ на мастилото, за да датират написаното. Но когато книгата се озовава в Йерусалим, те установяват, че единствените хора, които могат да проведат такова изследване, са от израелската полиция. Гръцките ортодоксални власти отказват да предадат книгата на полицията и поради това не е възможно провеждането на повече изследвания.
По-късно Струмса открива, че писмото е извадено от книгата и се съхранява отделно на сигурно място. Можем спокойно да допуснем, че скоро няма да го видят други учени.
* *
Ако откъсът наистина е автентичен, тогава какво означава „царството небесно“? И как можем да стигнем дотам? Дори без писмото има доста информация, която ни е достъп- на, стига да успеем да я разпознаем.
В Евангелие от Лука (11:34) Исус обяснява: „...кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло“. Това изявление е чист мистицизъм, напомнящ будизма или даоизма от Изтока. Но какво има предвид Исус под това? Същината на казаното от него е, че ако имаме видение за Единното, тогава ще ни обгърне божествената светлина. Ще бъдем погълнати от „Бог“ точно както ни обяснява католическата мистичка от шестнайсети век света Тереза Авил- ска.
Света Тереза често е преживявала така наречения от нея „екстаз“ - състояние, в което духовно желание „се просмуква в цялата душа за един миг [и] тя започва така да отмалява, че се издига над себе си и над творението“. Душата се издига, за да бъде погълната в „Бога“ за кратко. През това време сетивата не знаят какво се случва. Но когато душата изпадне в състоянието на екстаз, „душата е напълно заслепена, погълната“. Мистичката обяснява, че „когато душата погледне към това божествено Слънце, тя е заслепена от яркостта му“.
Съзнавайки приликата между такива дълбоки изживявания и смъртта, света Тереза пише:
Почти напълно изгубих страха си от смъртта, която винаги ме бе ужасявала. Сега ми се струва много лесно за един слуга на Бога в даден момент душата да се окаже свободна от този затвор и да бъде в покой. Мигът, в който Бог се надига и пренася душата, за да покаже такива съвършени неща, прилича на мига, в който душата напуска тялото16.
Тогава защо не ни учат на всичко това още от началото? Отговорът отчасти е - поради ненавистта на Църквата към свободата, която отприщва мистицизмът.