Света Тереза например е живяла в постоянен страх от това да не престъпи църковните закони и да не бъде тикната от Инквизицията в някой тъмен затвор. Тя произхожда от семейство, което от страна на дядо й е еврейско, но е приело католицизма. За съжаление тъкмо тези конверсос са хората, към които Инквизицията се отнася с най-голямо подозрение. Тереза Авилска търси съвет и макар да е поела по много съмнителни пътища от доктринална гледна точка и да е предизвикала подозрението на някои от хората, на които се е доверила, успява да оцелее поради своята честност, смирение и очевидно дълбоката си духовност; и което е много важно, поради добрите си отношения със своя йезуитски изповедник. Други не са такива късметлии; за тях има само затвор и пламъци.
Църквата до такава степен ненавижда мистицизма, че е изопачила мистичното твърдение на Лука, като е наложила върху него немистично тълкуване; Църквата наистина е кастрирала духа му. Официалният католически коментар върху този текст премахва всякакво чувство за постижение, отдаденост и мистично преживяване, докато обяснява тези редове:
Тук те твърдят, че е нужно неразкривено зрение, за да се види светлината на Исус... Значението на това като че ли е: „Когато човек посредством светлината отвътре на здравите очи се изпълни със светлина и няма и следа от мрака (злото), тогава и само тогава светлината отвън, запалената от Господ светлина на Исус, ще го освети напълно“.
С други думи, дори Новият католически коментар не е сигурен какво означава въпросното схващане и трябва да се задоволи с това, което то „като че ли“ означава.
Само че вече знаем много повече. Можем да бъдем сигурни в значението на думите: те представят непреклонната мистична нагласа и са съвет как да преживяваме Божествения източник на всичко — как да пътуваме до небесното царство.
* *
Разбира се, повече за небесното царство може да се открие в Евангелие от Тома. Професорът от Харвард Хелмут Кьостер има силното усещане, че това евангелие трябва да бъде включено в канона на Новия завет, и много други учени са съгласни с него. То е продукт на египетското християнство от втори век, който е един изключително плодовит период.
На Великден през 367 г. Атанасий, епископът на Александрия, заявява, че всички неканонични книги в Египет трябва да бъдат унищожени. Оцеляват съвсем малко текстове. Възможно е монасите от един манастир близо до Наг Хамади да са решили да скрият своите свещени текстове, а не да ги унищожат, и да са ги поставили в голямо гърне, което са заровили в пустинята близо до Нил. През декември 1945 г. гърнето е изкопано от един работник, който копае за тор. Вътре той намира дванайсет сборника от папируси и още осем страници от тринайсети сборник - като цяло в гърнето има четирийсет и шест различни текста. Някои от страниците са изгорени, но сборниците в крайна сметка са продадени на Коптския музей в Кайро, където в момента всички те се съхраняват.
В крайна сметка учените успяват да се доберат до тях. Някои от текстовете са публикувани рано, но докато ЮНЕСКО не организира международен екип от учени, които да ги преведат, малка група учени държи текстовете за себе си. Професор Джеймс Робинсън, ръководител на екипа на ЮНЕСКО, говори за прекомерното забавяне на публикуването и за трудностите по отношение на достъпа, с които се сблъскват другите учени, не само във връзка с тези сборници, но и във връзка със Свитъците от Мъртво море, и тъжно отбелязва: „Откриването на ръкописи изважда на преден план най-лошите инстинкти на иначе нормални учени“.
Този сборник с текстове от Наг Хамади сега популярно се нарича Гностичните евангелия и Елейн Пейджълс от Принстън вероятно е най-известният техен коментатор. Интересен аспект на тази колекция е широкият набор от текстове, които се смятат за духовни - не само гностичните текстове на различни фракции, но и трудове на Платон и херметически текстове. Тя показва несектантския подход към духовността от онова време. Манастирът, където пър- воначално са се намирали текстовете, може и да е бил християнски, но той е бил готов да признае духовността на тези текстове независимо откъде идват. Като че ли от значение е посланието на текстовете, а не религиозната или философската традиция, от която може да са се появили. Монасите съсредоточават вниманието си върху небесното царство, а не върху надпреварата между сектите.
Евангелие от Тома е сред текстовете, открити в Наг Хамади. Ясно е, че то черпи информацията си от скрита традиция, предавана само на малцина избрани; както се казва в първото му изречение: „Това са тайните думи, които живият Исус изрече, а Дидимус Юда Тома записа“.