Евангелието вероятно в някои отношения е най-близо до каноничните евангелия. За разлика от другите гностични текстове, то съдържа множество разкази и притчи, които успоредяват тези от евангелията на Новия завет. Но то съдържа и нещо повече. Дава свежи данни за „царството“ — или за „Царството на Отеца“. Учениците питат Исус: „Кога ще настъпи новият свят?“, а Исус отговаря: „Онова, което чакате, вече е дошло, само че вие не го познахте“19. Евангелието обяснява и къде трябва да бъде намерено това „небесно царство“: „Царството е вътре във вас и извън вас“.
То е реалност, а не отражение на реалността във видимия свят. „Царството на Отеца се простира на земята, а хората не го виждат“, твърди се в евангелието.
А как може да подходим към него? В отговор ни предлагат въображаем паралел с вече цитираните думи на Исус — че „окото ти“ трябва да бъде едно. „Исус е казал: „Когато направите двете едно, ще станете синове на човека“.
Неговият съвет е да се прозре отвъд множествеността на света в единната реалност:
Исус им каза: „Когато направите двете едно и когато направите вътрешното като външното и външното като вътрешното, и горното като долното, и когато направите мъжкото и женското едно и също... тогава ще влезете [в царството]“23.
По-нататък, в изявление, което много прилича на думите му в Евангелие от Матея, Исус обяснява: „Фарисеите и книжниците взеха ключа на знанието и го скриха. Самите те не влязоха, нито пък позволиха да влязат онези, що искат“.
Въпреки цялата ортодоксалност, която е закрепена твърдо за всяка негова дума и за всеки нюанс, Павел не е извън кръга на онези, които знаят, че в новата вяра се случва много повече, отколкото може да бъде записано: „Мъдрост проповядваме между съвършените“, пише Павел. „Проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена...“ (1 Кор. 2:6-7).
Описанието „премъдрост тайна“ е превод на гръцкия оригинал софиан ен мустерио, което означава „мъдрост в тайна“ - мъдрост, която е тайна. Тя, твърди Павел, е дадена само на телейоис, „съвършените“, което е свързано с телете, инициацията, и с телестес, жреците, които извършват инициирането в мистериите. Павел използва терминология на класическата традиция на мистериите.
Само че Павел никога не е познавал Исус. Той дори никога не се е срещал с него. И не се е разбирал с месианската еврейска общност в Йерусалим. Това едва ли буди учудване, като се има предвид предишната му водеща роля сред преследвачите. Йерусалимската общност не е имала доверие на Павел. Книга Деяния на светите апостоли престорено скромно, но категорично обяснява, че той бързо е бил изпратен в Tapс в Южна Турция. Предполага се, че това е сторено за негова собствена защита, макар да не е толкова ясно спрямо кого точно се нуждае от защита той (Деяния 9:30). Важното е, че Павел е бил отстранен от Юдея. Зилотите не са искали да им се пречка на пътя. Всъщност мнозина са били онези, които с радост биха отстранили Павел от пътя завинаги.
Неговото знание обаче свързва много други свидетелства за съществуването на езотерично и мистично учение, което се е предавало тайно в християнството. Но някъде към края на втори век това учение бива изтласкано на заден план. То запада, а валидността му е отречена, докато в крайна сметка учението отмира. Струмса допуска две главни причини за случилото се: първо, еретичните учители са възприели езотеричните учения, когато ересите са били заклеймени, затова са били заклеймени и езотеричните учения. Второ, смятало се е, че за да се повиши универсалната привлекателност на християнството, то трябва да се откъсне от всякакви доктрини, които са пазени в тайна от масата вярващи. И в същото време с налагането на написаните евангелия устната традиция, която е главното средство за предаване на тези традиции, изгубва значението си.
* *
Има още един текст, който трябва да отбележим, защото той събира в едно множество нишки, които са се разхлабили по време на пътуването извън отъпкания път.
През 1896 г. в Кайро е открит сборник от пети век, написан на коптски върху папирус. В него има четири нови текста — един от които по-късно ще бъде намерен и в Наг Хамади - и всички те са много ранни. Един от тези текстове, който дотогава не е бил виждан и е бил известен само на египетската църква, се нарича Евангелие от Мария Магдалина. Датира се към началото на втори век. Подобно на Евангелие от Тома това предание има претенция за валидност точно както и евангелията от Новия завет. Макар да са намерени още два откъса от евангелието, всъщност запазена е само половината от оригинала. Въпреки това той е проникновен.