Като текстовете, за които говорихме по-рано, в Евангелие от Мария Магдалина се съдържа предупреждение от Исус срещу търсенето на физически доказателства за съществуването на царството небесно. Думите, използвани в това евангелие, са малко по-различни от онези, с които сме свикнали. Преводачката, професор Каръл Кинг от Богословския факултет в Харвардския университет, е използвала нестандартна фраза, за да замести „Син Човешки“ - тя използва „дете на истинската Човечност“, което може би е по-добра фраза, която избягва сектантската и догматична- та натовареност; по сходни причини тя заменя „царство“ със „селение“.
„Бъдете нащрек - казва Исус, — за да не може никой да ви заблуди, като рече: „Погледни насам!“ или „Погледни натам!“. Защото детето на истинската Човечност съществува вътре във вас. Следвайте го! Който го търси, ще го намери. Вървете тогава, разтръбете добрата новина за Селенията“.
Само че в това евангелие настъпва обрат: когато учениците спорят какво е имал предвид Исус, Петър казва на Мария Магдалина:
Сестро, знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които си спомняш, нещата, които знаеш, а ние - не, защото не сме ги чули.
Следователно Мария Магдалина е научила някакво тайно учение от Исус, което другите не са научили. Тя отговаря на Петър: „Ще ви науча на онова, което е скрито от вас“.
Неколцина от учениците се дразнят от познанието на Мария и оспорват, че Исус някога е казвал нещата, които тя твърди, или пък се оплакват, че е говорил с жена, преди да говори с тях — факт, който им е трудно да повярват. Петър настоява да узнае: „Наистина ли той е говорил с жена насаме, без ние да знаем за това? Трябва ли да се обърнем и да я слушаме? Нея ли е предпочел пред нас?“. Но ученик на име Леви защитава Мария Магдалина: „Можем да сме сигурни, че Спасителя я е познавал добре. Ето защо я обичаше повече от нас“.
Можем да бъдем сигурни - не само въз основа на Евангелие от Мария, на Евангелие от Тома и на откъсите на Смит от тайното Евангелие от Марко, но също и по силата на казаното в самия Нов завет, — че Исус е проповядвал тайни доктрини, свързани с преминаването в царството небесно, метафора - както вече отбелязах - за онова, което египтяните описват като света на отвъдното или което гърците описват различно като земята на блажените или подземния свят. Всички описват божествения свят. Последователят на Исус, схванал учението му най-добре, е Мария Магдалина, ученичката, която е обичал повече от всички останали и която според Евангелие от Филип често е целувал.
Дали тогава не сме по-близо до това да узнаем защо и кога Исус е бил помазан във Витания - помазан като месия, както предполагам аз, и церемонията е била извършена от жена - Мария от Витания, сестрата на Лазар, който е „станал от мъртвите“, в един наглед объркан разказ за инициация в тайните на отвъдното (Йоан 11:2)?
Освен това допуснах, че трябва да приемем старата традиция да смятаме Мария от Витания за едно и също лице с Мария Магдалина - довереница на Исус и вероятно негова съпруга. Тя е била спътницата на Йсус; пътят на Исус към небесното царство не е бил предназначен единствено за мъже.
Мария по-добре от всеки друг е разбирала тайните на небесното царство, тя е стояла на сочните пасища на обетованата земя, познавала е всички начини да се пътува в от- въдното. Разбира се, че Мария ще е тази, която ще помаже Исус като месия. Важен елемент от такова ритуално по- мазване е, че то се прави от някой, който разбира смисъла на действието, и от някой, който може да участва в разпознаването на месията — защото помазването е само последното действие в един по-дълъг процес, чиито подробности не са записани в евангелията.
Нищо чудно, че римските властници са искали да изключат познанието за този свещен път и знанието за тези допълнителни евангелия. За тяхно съжаление те не могат да направят нищо по отношение на евангелията, които впоследствие стават известни като Нов завет, освен да контролират тяхната интерпретация - да контролират „измамата“. Смешното, разбира се, е, че стотици, а вероятно хиляда или две хиляди години по-късно някои самоуверени теолози смятат, че разбират какво са искали да кажат авторите по- добре от самите автори. Защо изобщо сме вярвали в това толкова дълго?
Макар че винаги е имало учени и коментатори, които са прозирали отвъд измамата, едва напоследък манипулациите и грешките започнаха да излизат наяве. Но досега, и особено в пищните зали на Ватикана, нищо не се е променило. Властта предпочита измамата пред истината.