13.
СВИТЪЦИТЕ НА ИСУС
През този януарски следобед в кибуца Калия беше топло и сънено, а би трябвало януари да е най-студеният месец. От няколко години този селскостопански кибуц, намиращ се на брега на Мъртво море, бе станал наша база за годишна експедиция, организирана от Калифорнийския университет в Лонг Бийч под ръководството на професор Робърт Айзенман, ръководител на катедрата по религиознание. Далечната ни цел бе да открием още Свитъци от Мъртво море. Но най-напред трябваше методично да проверим всички пещери, разположени на километри по почти вертикалните канари, които се извисяваха до триста и шейсет метра над равната морска повърхност.
Отседнахме в една група постройки, подобни на мотел, издигнати от кибуца, за да се възползва от постоянния поток туристи, привлечени от древните каменни руини в Кум- ран, който се намираше на съседната стръмна скала - руини, станали прочути с намирането на Свитъците от Мъртво море през 1947 г. Жители на Калия се грижеха за мястото и държаха ресторанта и книжарницата на входа, превърнали се заради климатика в неизбежно привлекателно убежище за всеки посетител.
Денят ни започваше рано и свършваше по пладне, защото после температурата ставаше непоносимо висока дори и по това време на годината. Връщахме се в кибуца и се хранехме заедно с всички постоянни жители в голямата обща столова. След това се оттегляхме в своята редичка от къщички и анализирахме намереното сутринта, почиствахме и подготвяхме оборудването си или, след като горещината намалееше, мълчаливо се скитахме в пустинята, където лениво се развличахме с каменни останки, чирепи и малки животни и птици. След залез обаче от съображения за сигурност се връщахме зад защитните огради и при въоръжения патрул в кибуца. В крайна сметка се намирахме на границата. Всеки сезон поне веднъж се случваше някакъв инцидент, свързан със сигурността. По време на това си посещение бяхме ангажирани с лекция, когато в стаята нахлу един от пазачите и нареди с напрегнат шепот: „Угасете всички лампи и легнете на пода“. Бяха забелязали нарушители. Като свидетелство остана малка лодка, прекосила Мъртво море. Предния ден жител на съседния кибуц бе изгубил крака си в минна експлозия.
Само че този следобед, 17 януари 1992 година, ръководителят на експедицията Робърт Айзенман бе отишъл в Йерусалим - на около четирийсет минути път, - за да се срещне с един израелски археолог. Седях върху една ниска стена и разговарях със специалиста по Библията Джеймс Табор, който беше асоцииран преподавател по Новия завет в Университета в Северна Каролина в Шарлът, и един докторант от екипа, Денис Уокър. Другите членове на екипа или си почиваха, или разговаряха тихо на малки групи. В тази пасторална сцена нахлуха двама добре облечени израелци, които почти неконтролируемо излъчваха самодоволство от постовете си. Всички носеха папки с документи. У мен тутакси се зароди подозрение. В Израел параноята е рационална и жизнеутвърждаваща черта. Купчини официални документи винаги означават проблеми. Дочух кратък разговор:
- Тук ли е професор Айзенман?
- Не - гласеше отговорът, - няма го.
- Кога ще се върне?
- По-късно - долетя предпазливият отговор.
Проблеми? Защо?
Всички смятахме, че монополът над Свитъците от Мъртво море, поддържан почти четирийсет години, най-сетне е прекратен два месеца по-рано, когато библиотеката „Хън- тингтън“ в Калифорния бе решила да подготви пълен набор от снимки на Свитъците от Мъртво море, които бе направила достъпни за учените. Още първия ден Айзенман бе първият, който се консултира с тях. От последвалите събития обаче стана ясно, че мощни запазени интереси все още се задвижват при всяка възможност да предявят права над Свитъците от Мъртво море. Тези документи на две хиляди години разкриват една отдавна скрита действителност, неудобна както за юдаизма, така и за християнството, и много време манипулирана от малка група учени.
* *
Свитъците от Мъртво море са открити в началото на 1947 г. Историята така и не е установена напълно, защото младият пастир бедуин, който ги е намерил, Мохамад ад Диб, вероятно е бил ангажиран и с някакви други задачи. Това е вероятната причина да не са известни всички обстоятелства около събитията, които са го завели в местността край Кумран. Но както вече отбелязахме, историята, която той разказва след това, е много проста. Търсел изгубена коза сред канарите и речните долини, когато забелязал малък вход на една пещера. Хвърлил вътре камък с надеждата да чуе изблейване на коза. Вместо това чул шума от трошащи се глинени съдове. Пропълзял в пещерата, за да провери какво има вътре.