Намерил няколко запечатани глинени гърнета, всяко с височина около половин метър, а някои били счупени. Смята се, че в пещерата е имало поне осем такива гърнета, макар че никой не може да е сигурен. Във всяко гърне има кожени свитъци, изписани с древен текст. Бедуинът признава, че е извадил поне седем свитъка. Макар да знаем, че има и други свитъци, които така и не са били предадени на властите, просто нямаме представа точно колко са били свитъците първоначално. Археолозите твърдят, че в пещерата има парчета от счупена керамика, достатъчни за четирийсет съда. Само че не можем да бъдем сигурни дали те са счупени в древността или по-наскоро, нито дори дали са съдържали свитъци, които може да са били унищожени или дори скрити, за да бъдат продадени в бъдеще.
От тази първа находка - наречена Пещера 1 в описа на Свитъците от Мъртво море - имаме седем свитъка, повече или по-малко пълни, заедно с фрагменти, представящи двайсет и един други свитъка. Не се знае защо някои свитъци са разкъсани, а други са останали непокътнати. Разбира се, обяснението може да е съвсем просто - че гърнетата са били счупени от паднал от тавана камък и диви животни са пръснали наоколо показалите се отвътре свитъци. Бил съм в стотици пещери в района и ви уверявам, че от тавана често падат камъни и че има много хищни животни, например чакали.
Бедуинът пастир предал свитъците на Халил Искандер Шахин, известен и като Кандо, християнски търговец на антики, който има магазинче във Витлеем. Той бил опитен търговец на черния пазар и се носели слухове, че Кандо и негов колега скоро след това сами отишли в пещерата и взели останалите текстове или части от текстове. През април 1947 г. един от свитъците е отнесен на митрополита на сирийската якобитска църква в манастира „Свети Марко“ в Йерусалим. Митрополитът не могъл да го разчете, но веднага разбрал колко древен и важен е свитъкът. Макар трите други свитъка да били продадени другаде, митрополитът успял да купи останалите четири.
Отнесъл ги при един учен от катедрата по античността и след това от ръководения от доминиканците Библейски и археологически колеж в Йерусалим, който от 1945 година е управляван от отец Ролан дьо Во. Макар и двамата да смятат, че свитъците са писани сравнително неотдавна, друг специалист от колежа предупреждава митрополита за множеството фалшификати, които се разпространяват от така наречените търговци на антики.
Професор Елеазар Сукеник, ръководител на катедрата по археология в Еврейския университет в Йерусалим, научава за свитъците малко след това и успява да ги разгледа. След няколко неуспешни опита да ги купи всичките Сукеник най-накрая успява да се сдобие с трите свитъка, които митрополитът не притежава. Към края на 1947 година Сукеник купува Свитъка на Исая, Свитъка на войната и Свитъка с химните. Само че четирите свитъка, които са в ръцете на митрополита - още един текст на Исая, коментарът на Хабакук, Ръководството по дисциплина и Арамейс- ки апокриф на Битие, - се оказват невъзможна сделка. Трите свитъка, купени от Сукеник, ще бъдат публикувани от израелците през 1955-56 година.
Освен това митрополитът сюпочва договор с Американския колеж по археология в Йерусалим и в началото на 1948 г. предлага своите свитъци на тази институция. Той дава и позволението си Американският колеж да заснеме три от свитъците с цел издаването на факсимиле с надеждата, че това ще повиши цената им. Снимките са готови през март 1948 г.
През 1949 г. Израел излиза от първата си война и според условията на примирието Кумран отново става част от Палестина. На 24 април 1950 г. Палестина официално бива включена в Йордания. Разпореждането с всякакви бъдещи изследвания е в ръцете на Йорданския отдел по античността и на неговия директор Джералд Ланкастър Хардинг. Но митрополитът вече е отнесъл свитъците в Съединените щати, където те биват изложени в края на 1949 г. По същото време са обявени за продажба.
Накрая, през 1954 г., свитъците са закупени от израелското правителство благодарение на усилията на Игел Ядин, син на Сукеник. Днес те са изложени заедно с осмия текст, Храмовия свитък (придобит през 1967 г.), в Светилището на книгата в Йерусалим.
* *
Отначало учените не са впечатлени от свитъците. Освен обвиненията във фалшифициране и измама други известни специалисти смятат, че те са създадени много късно. През 1949 г. известният учен от Оксфорд професор Годфри Драйвър ги датира към шести или седми век след Христа. На следващата година той променя датировката на 200-500 г., което пак е по-късна дата от юдейо-християнския период. Друг учен от университета в Манчестър смята, че те са много по-късни и са създадени през единайсети век. Има и хора на друго мнение. Отец Ролан дьо Во, директор на Библейския колеж, първоначално смята, че свитъците са много по-стари от християнската ера. Той датира гърнетата, а и намерените в тях свитъци, към елинистичния период преди римското господство в Египет и в Юдея, т.е. към началото на първи век преди Христа.