— Определено! — Този интересен израелец я привличаше. Чувстваше се ведро и спокойно с мъж, който очевидно не приемаше живота прекалено на сериозно.
— Колко време сте служили?
— Редовната служба е три години и после оставаш във фронтовия резерв до трийсет и девет годишна възраст. Ако избухне война, цялата страна се мобилизира. Автобусите и такситата превозват военни, частните самолети и кораби отиват във военновъздушните сили и флота, булдозерите и крановете — в сапьорните части. Можем да съберем общо четвърт милион войници за нула време. През седемдесет и трета това едва ни стигна.
— Участвахте ли в онази война?
Давид кимна.
— Почти всички участваха. Аз бях в армията и през шейсет и седма.
Алегра скришом се усмихна. Давид Кауфман някак си й приличаше на човек, за когото дисциплината във въоръжените сили е страшно досадна.
— А баща ви?
— Неговата кариера е далеч по-успешна. Бил е един от най-младите генерали в армията, въпреки че не е всеобщ любимец. Баща ми е на мнението и аз съм съгласен с него, че войната с арабите никога няма да разреши проблема, само че върховното командване и много политици в тази страна очакват техните генерали да са малко по-послушни. Съмнявам се и че сега е особено симпатичен на Ватикана.
— Да, след статията му за шифрите в свитъците от Мъртво море разбирам защо в клуба на кардиналите не му се радват особено.
— Меко казано. Доколкото разбрах, държавният секретар… как се казваше, Петроли ли?
— Петрони. — Алегра потрепери при спомена.
— Тъкмо той — потвърди Давид и се престрои, за да изпревари автобус, който бълваше облаци гъст черен дим.
До този момент пътят бе идеално равен и минаваше през разорани ниви с богатата червена почва на плодородната крайбрежна равнина, но вече стигаха до скалистите подножия на Юдейските планини.
— Чувал съм, че е почти апоплектик. Извинявайте, католичка ли сте?
— Не се безпокойте, изобщо не съм набожна. — Алегра реши, че не е време да разказва за престоя си в манастира. — А вие?
— Формално съм юдей.
— Формално ли?
— Да бъдеш юдей понякога е малко сложно. Ако майка ти е еврейка или си покръстен, където и да си роден, според юдейския закон се смяташ за юдей. Нещо като гражданин на света. Ако питате дали споделям религиозните вярвания на ортодоксалните евреи, тогава отговорът ми е „не“. Предполагам, че нямам определена религия. Баща ми е дълбоко вярващ, но само Бог знае как се е запазил такъв. И двамата с майка ми са изгубили родителите си по време на Холокоста. Обаче майка ми си е съвсем нормална!
— Изглежда, сте изключително добре информиран за Ватикана. — Предишните му забележки я бяха заинтригували.
— Баща ми е добър приятел с тукашния епископ, един ирландец на име О’Хара. Колкото и да е странно, и той не изглежда особено набожен. Симпатяга. Ще се запознаете и с него.
Когато наближиха хребета на дългия склон към предградията на Йерусалим, Алегра все още не можеше да повярва, че наистина е тук.
— Старият град датира отпреди около четири хиляди години — заобяснява Давид, без да подозира точно колко е била „набожна“ спътницата му. — Цар Давид го избрал за столица на евреите около хиляда години преди Христа, след като направил филистимците на пух и прах.
Алегра се усмихна. Предчувстваше, че непочтителният му начин на изразяване ще продължи да й харесва.
— Скоро след това неговият син Соломон построил първия храм. Той просъществувал четиристотин години, докато през петстотин осемдесет и шеста дошли добрите стари вавилонци и го срутили. Четирийсетина години по-късно Неемия издигнал втория храм. — Давид рязко зави, за да избегне едно жълто палестинско такси. — През триста трийсет и втора преди Христа Александър Велики пак разрушил града, обаче вторият храм просъществувал до седемдесета година след Христа, когато римляните в своя неподражаем стил го изравнили със земята. Западната стена на плача е единственото, останало от него.
В края на стария Яфски път стигнаха до площад „Захал“ и Алегра за пръв път зърна стените на Стария град. От проучванията си знаеше, че самите стени са построени през 1537 г. от турския султан Сюлейман Великолепни. На фона на стената контрастът между древно и модерно разтегна сетивата й до крайност. Какофония от коли, камиони, туристически автобуси, шерути — белите израелски микробуси — и техните жълти палестински аналози се бореха за пространство по оживената улица.