— Това е Яфската порта, а по-нататък ще видиш Цитаделата — посочи Давид масивните блокове в основата на грамадна каменна кула. — Иначе известна като Давидовата кула. Ирод я възстановил точно преди Христа и днес там се помещава Музеят за история на Йерусалим. Когато не издирваш нови свитъци от Мъртво море, със Стария град ще можете взаимно да се поопознаете.
— Нямам търпение — рече тя, докато Давид паркираше Онслоу пред хотела.
Слаби лампи подчертаваха фасадата на „Американ Колони“, един от най-прочутите и модерни Йерусалимски хотели. Построен в типичен за турска крепост стил, стаите гледаха към красив стар каменен вътрешен двор с идеално поддържани палми, градини и фонтани.
— Ще желаете ли маса, доктор Кауфман? — попита Абдула, отдавнашният барман в Подземния бар, и посочи към празно сепаре под един от старите пясъчникови сводове.
Давид погледна Алегра и повдигна вежди.
— Предпочитам на бара. Часове съм седяла в самолета — усмихна се на Абдула тя. — За мен бира, благодаря.
— Тъкмо жена по мой вкус — отвърна Давид. — Шалом — вдигна чашата си той, след като барманът им сервира.
— Давид!
Ученият се обърна и видя, че в бара влиза Том Шуайкър.
— Том! Как си? Отдавна не сме се виждали. Запознай се с доктор Алегра Басети, моя приятелка. Алегра е специалист по археологическа ДНК и е дошла с научноизследователска цел. Алегра, това е Том Шуайкър. Той е журналист, но не подхождай с предубеждение, някои от тях всъщност са свестни хора!
— Давид има отличен вкус за приятели — спокойно се усмихна Том и стисна ръката й. — Добре дошли в Йерусалим.
— Приятно ми е да се запознаем. Често съм гледала репортажите ви от Ватикана — отвърна Алегра, изненадана от искрената дружба между двамата мъже.
— Една бира, моля, Абдула. — Шуайкър се огледа наоколо. — Странно. Оня дебелогъз самохвалко от Рокфелеровия музей го няма. Какво облекчение!
— Кой дебелогъз самохвалко? — заинтригува се Алегра.
— Монсиньор Дерек Лоунърган — поясни Давид. — Утре ще се запознаем с него.
— Късметлии — отбеляза журналистът. — Някакъв напредък в получаването на достъп до свитъците?
Кауфман поклати глава.
— За момента дори имаме проблем с осигуряването на място за работа. Всеки път щом се разгори скандалът със свитъците, вие журналистите известно време го отразявате и после зарязвате темата.
— Обикновено защото някой е взривил поредния тъп автобус — съгласи се Шуайкър. — И изобщо не се докосваме до същността на въпроса. Три бири, моля, Абдула.
— Достъпът до тези свитъци явно има адски превратна история — отбеляза Алегра.
— Положението малко се облекчи — отвърна Давид. — През деветдесет и първа новият директор на библиотеката „Хънтингтън“ в Сан Марино, щата Калифорния, откри в един сейф отдавна забравени фотографии на свитъците. За разлика от Ватикана, ръководството на библиотеката вярва в интелектуалната свобода. Въпреки всевъзможни правни заплахи „Хънтингтън“ публикува снимките, но аз подозирам, че има още. Ватиканът варди достъпа до оригиналите, да не споменавам за реалната им датировка, с цялата свирепост на Бин-Ладеновите телохранители. И по някаква ужасяваща ирония след войната от хиляда деветстотин шейсет и седма неколцината учени, които все пак имат достъп до свитъците, не са стъпвали в страната — нещо, което Лоунърган упорито отрича.
— Струва ми се, че съм гледала едно негово интервю по този въпрос. Едър мъж, нали? — попита Алегра.
Том се ухили.
— И също толкова самолюбив. От британско-американски произход. С Давид вече имаме мнение за него, затова ще бъде интересно да видим какво ще кажеш ти.
— Не го ли харесвате?
— Не особено — потвърди Давид. — Учен елитарист, обаче във Ватикана го харесват, защото поддържа тяхната линия. Не бих се изненадал, ако е на заплата при тях.
Том Шуайкър попиваше всяка подробност от разговора между Алегра и Кауфман. Когато някой приклещваше Ватикана в ъгъла, журналистът си имаше лични причини да търси истината. Не че щеше да цитира Давид, освен ако не постигнеха взаимно съгласие, че има основание за това. Те бяха приятели и Шуайкър винаги възприемаше перспективна гледна точка. Давид Кауфман беше прекалено важен източник, за да го изхаби само за едно заглавие на първа страница.
— Ватиканските учени датират произхода на свитъците около двеста години преди Христа — заяви Алегра. — Това сигурно е вярно за едни от тях, но моите проучвания показват, че някои категорично са написани по Христово време и отразяват неговите и по-древни учения. Радиовъглеродното датиране ясно и убедително може да реши проблема, само че от Ватикана още отначало се съпротивляват на това.