За втори път от два дни се наложи Алегра да се опре на таблото, докато Давид прекосяваше голям Йерусалим, изпреварвайки автобусите, шерутите и всичко друго по пътя си.
— Не намираш ли за нужно да употребиш клаксон? — невинно попита тя, когато поредният пешеходец отскочи назад в крайпътния магазин, за да не бъде прегазен.
— Безсмислено е. От цял километър се чува, че приближаваме.
Алегра мислено се усмихна. У Давид Кауфман очевидно имаше доста от „момченцето“, помисли си тя — нещо, което още повече я привличаше към него.
— Добре дошли в Рокфелеровия музей. — Монсиньор Дерек Лоунърган протегна потната си ръка на Давид и после на Алегра. Дланта му беше като тлъста мокра риба.
Италианката учтиво се усмихна и когато последваха свещеника в кабинета му, погледна спътника си с изражение, което казваше: „Трябваше да ме предупредиш“. Лицето на Лоунърган беше зачервено, няколко дълги кичура рижа коса непокорно се развяваха от розовото му теме. Брадата му отдавна не бе подстригвана и дъхът му вонеше на уиски. Въжето на расото му се скриваше под гънките на шкембето му. Давид широко се усмихна, когато забеляза, че Алегра полага усилия да не се разхили.
— Директорът ви праща своите извинения, но ме помоли да го представлявам — започна Лоунърган, докато разчистваше купищата документи от два стари стола и подпираше дебелия си задник на ръба на бюрото си. — Свитъците от Мъртво море са едновременно изключително трудна и съвсем проста тема — надуто продължи монсиньор Лоунърган. — Проста с това, че за съдържанието им са написани страшно много лъжи. Всъщност те не съдържат нищо изненадващо. Библейски свитъци със сведения, вече известни ни от Стария завет и със съвсем малки отклонения от Светото писание. Извънредно интересни, но съвършено безобидни и почти с нищо не обогатяват нашите познания за мирните отшелници есеите, които предпочитали да живеят в усамотение в Кумран. От друга страна — отбеляза той и се вторачи в Алегра, — подреждането на фрагментите и извеждането на тия заключения след разчитането на древния текст е работа, изискваща значителен опит.
— Ами датировката на свитъците, монсиньор? — попита Давид, на когото му беше дошло до гуша от надутостта на Лоунърган. — Според някои учени те са по-тясно свързани с времето на Христос, отколкото се е смятало отначало.
— Вие може и да ги наричате „учени“, господине. Аз категорично не ги смятам за такива. Няма никакво съмнение, че всички фрагменти или поне ония, които сме имали време да проучим, датират от предхристиянската епоха. Абсолютно никакво съмнение.
Това беше сериозна грешка и Давид веднага се възползва.
— Значи има други фрагменти, които още не сте проучили, така ли?
В първия момент Дерек Лоунърган придоби вид на човек, който изведнъж е получил ужасен запек. Той поморавя и запремигва, после се облещи като риба.
— В хранилището са останали съвсем малко — пренебрежително отвърна свещеникът. — Първоначалният груб превод показва, че са преписи на една-две второстепенни книги от Стария завет.
— А датировката им? — включи се в атаката Алегра.
— Тя още предстои да бъде направена, обаче, като имам предвид убедителните доказателства, получени от вече анализираните фрагменти, не се съмнявам, че и те датират от втори-първи век преди Христа.
— Анализът включва ли радиовъглеродно датиране, монсиньор? — с почти невъзмутим вид попита Алегра.
Пак същият запек.
— Едва ли е нужно да ви напомням, доктор Басети, че тия свитъци са безценни. Нямаме намерение да ги накълцаме, за да дадем проби на химиците. Ленът, в който са били увити, вече е подложен на такъв анализ, но… — тук Лоунърган направи пауза, за да подчертае думите си, — … когато като мен си посветил толкова години на тая дисциплина, осъзнаваш, че има още много методи за датиране, които са също толкова точни, ако не и повече. Например откритите в Кумран монети, да не споменавам за палеографията.
— Палеографията ли?
— Науката за сравнителния анализ на древната писменост или по-просто казано, промените, наблюдаващи се в развитието на писмеността, които могат да се датират по стила — покровителствено поясни свещеникът, като че ли гостенката му бе особено тъпа ученичка.
— Знам какво е палеография, монсиньор — спокойно отвърна тя. — Просто моят опит показва, че точното датиране с помощта на палеографията в най-добрия случай е малко недостатъчно.