— Този град има изумителна история — рече Алегра. — Не мога да повярвам, че се разхождам по улиците му.
— Един от великите градове на света — съгласи се Давид. — Единственият, в който се събират трите велики монотеистични религии — юдаизъм, християнство и ислям.
Йерусалим. Това беше една от ябълките на раздора в Близкия изток, но и един от ключовете за всяко решение на палестинско-израелския проблем. Свещен за евреите, мястото, където хиляда години преди Христа цар Давид изхвърлил йевусейците от иначе маловажен град и го обявил за еврейска столица. Свещен за християните, мястото, където бил разпнат и погребан техният Спасител. Свещен за мюсюлманите, мястото, от което Мохамед се възнесъл на небето от Харам ал-Шариф, Купола на скалата.
Три световни религии, всички в неистово противоборство помежду си, всички с един и същи бог, размишляваше Алегра, докато се връщаха обратно към Онслоу.
Светилището на книгата, част от Музея на Израел, се намираше на запад от Стария град, недалеч от Националната библиотека и Кнесета. Беше построено през 1965 г. специално за свитъците от Мъртво море, собственост на израелската държава. Сградата имаше уникален вид, повлиян от самите свитъци. Покривът представляваше бял купол с формата на един от капаците на делвите, в които бяха открити свитъците. На входа имаше черна гранитна стена — контрастът между черното и бялото символизираше Свитъка на войната, описващ четирийсетгодишната титанична борба между доброто и злото, която очакваше цивилизацията, борба между „синовете на светлината“ и „синовете на мрака“. Борба, която щеше да предизвести завръщането на месията.
Давид енергично влезе във вестибюла, следван от Алегра.
— Добър вечер, Ицхак — поздрави той охраната и показа една от няколкото служебни карти, които носеше на верижка на шията си.
— Влизайте, доктор Кауфман, професор Кауфман тъкмо започва. Добре дошли в Израел, доктор Басети.
— Благодаря — отвърна тя, малко изненадана, че името й е известно на охраната. — Всички в Израел ли познаваш? — попита Алегра, след като минаха през детектора за метал.
— Само по-важните. Охраната и машинописките — засмя се Давид и я поведе по дълъг, изкусно осветен коридор. — Това е възстановка на пещерите. Те изобразяват есейската общност и района на Кумран, където са открити свитъците. Имали са високоразвита цивилизация — посочи той един планетарий, бронзов модел на слънчевата система. На желязна пръчка в средата се въртеше голямо бронзово кълбо, представляващо Слънцето. Планетите от слънчевата система бяха изобразени с по-малки бронзови топки, които се въртяха и движеха по елипсовидна орбита около него.
— В този макет има десет планети — отбеляза Алегра. — Много късно откритие.
— Интересно, нали?
През 1999 г. два научноизследователски екипа, единият от Университета на Луизиана в Лафайет, а другият в британския Открит университет, бяха съобщили, че орбитите на най-далечните комети в ледената пустош на слънчевата система необяснимо се стесняват в елипси, което предполага влияние на неизвестна планета. И двата екипа бяха поставили хипотетичната десета планета на разстояние 1 609 344 000 000 километра.
— Ако този макет беше в мащаб — продължи Давид, — и най-далечната известна ни планета, Плутон, се намираше на един метър от Слънцето, десетата планета трябваше да бъде поставена на един километър.
— Което обяснява защо нито един от нашите телескопи не може да я регистрира — замислено отвърна Алегра. — Есеите не може да са го знаели, нали?
— Не, макар да ми се струва, че тяхната общност е нещо повече от това, за което са я смятали отначало. Макетът се основава на диаграма, открита в кумранската библиотека. Те определено са проявявали силен интерес към астрономията. — Израелският учен посочи древен телескоп в една от витрините.