— Телескопът не беше ли изобретен през седемнайсети век?
— От Галилей — допълни Кауфман. — Но археолозите отдавна се озадачават от две кристални лещи, датиращи още отпреди тази находка. Едната се намира в Британския музей и е открита в египетска гробница, другата е от седми век преди Христа и произхожда от Асирия. И двете са механично шлифовани по сложна математическа формула. Според една от теориите есеите открили телескопа много преди Галилей. Вторият есейски макет е още по-интересен — заяви той и подмина планетария и телескопа.
— Прилича на спирала на ДНК. — Алегра си спомни теориите на Франсиз Крик и Антонио Росели.
— Наистина. Този макет също се основава на диаграма от кумранската библиотека. Възможно е римляните да са погубили една от най-напредналите цивилизации в древния свят, когато плячкосали Кумран, но утре сутрин ще разгледаме развалините. Между другото, девет рано ли е?
— Някъде там ли? — попита Алегра.
— Определено „някъде там“ — потвърди Давид.
Не можеше да повярва, че я познава само от два дни. Тя наистина бе изключителна личност и сърцето му леко се разтуптя. Инстинктът му диктуваше да се приближи до нея, ала израелецът си пое дъх и бързо се запъти към входа на главната зала. Изненадана от промяната в настроението му, Алегра го последва.
Излязоха от галерията и се озоваха в огромно помещение. Куполът беше окъпан в ослепителна зелена и мека оранжева светлина и под него доминираше голям кръгъл подиум с нещо като край на грамадна точилка, стърчащ в центъра му. Когато влязоха, от групата сенатори се отдели висок изискан мъж.
— Почти навреме, доктор Кауфман, да не ви се е случило нещо? — Йоси Кауфман намигна на спътницата му и й подаде ръка. — Вие трябва да сте Алегра. Добре дошли в Израел. Моите съболезнования от преживяното в ръцете на Давид и Онслоу.
По усмивката си приличаше на сина си — същата самоувереност, същите бръчици от смях около очите. Бащата и син.
— Давид беше много любезен, професор Кауфман. За мен е чест да се запозная с вас.
— Моля те, казвай ми Йоси, защото аз възнамерявам да те наричам Алегра. А сега, ако доктор Кауфман не възразява… — и той прегърна сина си, — ще те запозная с нашите американски приятели и ще започнем. Но първо тук има още двама души. Том Шуайкър от Си Си Ен, с когото струва ми се, вече си се запознала.
— Радвам се да се видим, Алегра.
— И епископ Патрик О’Хара — продължи Йоси, — който настоява после да отидем и да пийнем по нещо у тях. Предупреждавам те от личен опит, че това може да се окаже опасно начинание.
— Патрик — усмихна се Алегра. — Чувала съм толкова много за вас от Джовани, че сякаш вече ви познавам. — Той изглеждаше точно такъв, какъвто го описваше приятелят й: оплешивяваща сива коса, блещукащи зелени очи, жизнерадостно лице, широк епископски пояс, опасващ тяло, което отразяваше любов към хората, храната и уискито. Тя се замисли за преценката на Джовани, че Патрик О’Хара също притежава един от най-големите интелекти на католицизма, човек, готов да оспорва и обсъжда.
— Добре дошли в Обетованата земя, Алегра. И на твое място не бих вярвал на всичко, което са ти разказали. Много по-лошо е — подсмихна се той.
— И накрая, но в никакъв случай на последно място, жена ми Мариан — представи съпругата си доктор Кауфман.
— Честито за стипендията, Алегра. Йоси ми е разказвал много за теб.
— Благодаря, госпожо Кауфман…
— Мариан. Вече си член на семейството.
— Много бързаш — възрази Давид. — Та ние още дори не сме женени!
— Давид Кауфман!
Алегра се усмихна на топлотата в укора на Мариан.
— Разбрах, че днес сте се запознали с монсиньор Лоунърган — рече Йоси Кауфман.
— Давид ме увери, че не всички са такива — дипломатично отвърна младата жена.
— Не бъди толкова сигурна. Може не всички да са спиртосани и да имат лоши обноски — заяви професорът, давайки й представа откъде синът му е усвоил цветистия си език, — обаче всички са опасно далеч от действителността. Още не са одобрили заявката ви за работа в музея и достъп до документите, но няма да ги оставим на мира. Междувременно Еврейският университет ви дава лаборатория в биохимичния комплекс. Малка е, но пък оборудването е най-модерно. Не всичко е във властта на Ватикана — заговорнически прошепна той.