— Много ли е дълбоко морето? — попита тя.
— На юг не, само около шест метра, обаче тук, на север, на места е над четиристотин. Морето лежи върху разлом, който стига чак до системата на река Замбези в Източна Африка и съдържанието на сол е толкова голямо, че ако се случи риба да попадне в него от река Йордан, веднага умира.
— Това кара човек да се пита защо някой е решил да живее тук — замислено рече Алегра.
— Не е по моя вкус, обаче на есеите явно им е харесвало.
— И май си спомням, че недалеч оттук са се намирали Содом и Гомор.
— Не са открити абсолютно никакви следи от тези два града, но има една много сериозна теория, според която са били погребани в земята при силно земетресение преди около четири хиляди години.
— Някъде по времето на Авраам — изчисли Алегра, спомняйки си разказа в 19 глава на Битие за разрушително земетресение по същото време, по което бащата на трите религии — юдаизъм, християнство и ислям, прекосявал същата пустиня, в която сега навлизаха те.
— Предполагам — съгласи се Давид. — Във всеки случай археологията потвърждава тази история, защото има свидетелства за силно земетресение около хиляда и деветстотната година преди Христа, което разрушило градовете в Моавитската равнина, и руините сигурно са някъде под водата в южната част на морето.
Щом подминаха отбивката за Йерихон, главният път продължи към река Йордан и мястото на Христовото кръщение, но преди да стигнат до самата река, Давид зави на юг към безплодните оранжево-жълти скали, които се издигаха към високото 365 метра Юдейско плато. В подножието им се намираше Кумран, на трийсетина метра над пътя от страната на голата клисура. Сред скалите Алегра успя да различи някои пещери, които толкова дълго бяха крили свитъците от цивилизацията.
Ако бяха дошли по времето на откриването на свитъците от Мъртво море, Давид и Алегра щяха да се изкачат по стар римски път, водещ към древното селище. Сега имаше паркинг за туристически автобуси и неизбежното климатизирано кафене, фрашкано с тениски, ключодържатели, дървени статуетки и всевъзможни други библейски дрънкулки, които минаващият оттам турист би могъл да се съблазни да купи на десет пъти по-висока от стойността им цена. Днес на паркинга имаше само една кола, чийто собственик бе единствен посетител на кафенето.
Юсеф Сартави скри глава зад вестника си. Вълните от убийства, които бяха залели съвременните наследници на израилтяните и палестинците от древните библейски земи, бяха направили туризма опасен бизнес и туристите се движеха на големи групи.
Когато Алегра и Давид слязоха от ленд роувъра, два американски изтребителя Ф-16, патрулиращи по границата с Йордания, профучаха ниско над Мъртво море. В кабините им ясно се виждаха пилотите.
— Няма туристи. Извадихме късмет — съобщи Давид, докато мяташе избеляла брезентова раница на раменете си.
— Какво носиш? — попита Алегра.
— Обикновено си нося цялото оборудване, но днес взех само една малка кирка, четка и обяд. Пушена сьомга, пилешки ролца и бутилка от най-хубавото израелско шардоне. Всичко охладено в хладилна чанта — извика през рамо той, докато се запътваше към руините.
Тя го последва по тясната пътека, лъкатушеща към върха на голите солени скали, където есеите бяха избрали да се заселят. На няколко километра надолу се мержелееха бреговете на Мъртво море.
Юсеф Сартави вдигна мобифона си, набра предварително въведен криптиран номер и кратко докладва:
— Обектите пристигнаха при руините.
Когато се изкачиха на върха, двамата се изкатериха върху останките от стара каменна стена и Алегра се огледа наоколо.
— Римляните плячкосали това място през шейсет и осма година на път към Йерусалим, където разрушили втория храм — поясни Давид. — Ако се вгледаш в развалините, ще различиш плановете на някои каменни стени и вътрешни дворове. Ей там е голямата стражева кула, която се издигала над всичко тук, а по-близо до дерето е щерната, в която събирали вода.
През следващите два часа двамата обикаляха сред руините, разкопани от Ролан дьо Во и други от международния екип — авторите на ватиканския консенсус за датировката и произхода на свитъците.
— Наистина са извършили истинско престъпление спрямо археологията — измърмори Давид, когато влязоха в продълговато пространство, оградено с груби каменни стени. — Подозирам, че когато са правили разкопките тук, във Ватикана вече са били планирали своя консенсус и просто е трябвало да впишат обекта в догмите. Когато в L’Ecole Biblique най-после публикуваха материалите от разкопките, установихме, че изобщо не са спазвани стратиграфските принципи. Кумран е бил обитаван дълго и те са били длъжни да знаят, че културните пластове трябва грижливо да се обозначат и корелират.