— Алегра! Това е свитък!
Тя кимна, онемяла от смайване. Историята на свитъците от Мъртво море се възвеличаваше като най-великото археологическо откритие на XX век. Чудеше се дали това няма да е успехът на XXI.
— Някой си е дал ужасно много труд да го скрие — отбеляза Алегра, когато се поуспокои.
— Проблемът е как да го измъкнем оттук, без да ни видят — рече Давид.
— Присвояване на държавна собственост, а?
— Страх ме е да не привлечем поток от бедуини, въоръжени с кирки и мотики. Предпочитам да го запазя в тайна, докато не приключа с превода и не узнаем съдържанието му.
— Ами ако на връщане ни спре израелски патрул? Ако претърсят колата… — замисли се Алегра.
— Не можем да го оставим тук! — едновременно отсякоха двамата.
— Речено — сторено! — ухили се Давид. — Предполагам, че просто ще трябва да рискуваме и да се надяваме, че капитанът и неговите момчета не са в настроение за претърсване. А сега трябва да се опитаме да придадем на кухината такъв вид, все едно е била открита още навремето — каза той и бръкна в раницата за четката си.
Определено нямаше да ги спрат за превишена скорост. Давид шофираше неестествено спокойно, а Алегра внимателно държеше в скута си безценния им товар. Юсеф Сартави ги следеше от дискретно разстояние и пусна един голям камион да го отдели от обекта му на наблюдение. Нещо го озадачаваше. Когато двамата се бяха върнали от руините, израелецът носеше раницата си извънредно предпазливо.
Когато Давид и Алегра подминаха отклонението за Йерихон, срещу тях се появи открит израелски камион, чиито две тежки картечници бяха насочени към предното стъкло на Онслоу. Алегра затаи дъх. Камионът бавно се приближи към тях. Израелските войници ги наблюдаваха подозрително, но след като се изравниха с ленд роувъра, видимо се отпуснаха. Камионът отмина по пътя си.
— Спасиха ни израелските регистрационни номера — поясни Давид. — Пък и моите изумителни шедьоври по вратите, въпреки че надписът „Еврейски университет“ не е гаранция. Тези момчета са се научили да не вярват на нищо.
По пътя се разминаха с още шест израелски патрула, но за тяхна изненада никой не ги спря. Въпреки това Алегра си отдъхна едва когато стигнаха в кампуса на хълма Скопус и пренесоха безценната си находка в новата си лаборатория.
— На арамейски е — обяви Давид, след като внимателно оставиха свитъка на бюрото. На лицето му се изписа смут. — Прилича на списък. Защо есеите са си направили такъв труд да скрият списък? — Смущението му се замени със смайване, когато причината за скриването на делвата му стана ясна. Той вдигна поглед от лупата си. — Това не само е пълният списък на свитъците, но и са посочени точните местонахождения на кумранските пещери, в които есеите са съхранявали библиотеката си.
— Това обяснява защо беше скрит толкова добре — отвърна Алегра. — Ако някой го открие, той ще го отведе при всички останали документи.
— Точно така. — Никой в областта на арамейския език не можеше да се сравнява с познанията на Давид и той го преведе със същата лекота, с каквато можеше да се справи с текст от иврит на английски. Намръщи се, докато четеше имената и местонахожденията на свитъците, после тихо подсвирна с уста. — Свитъкът Омега! Тук са посочени три преписа.
— Което го прави много по-важен от всеки друг — подчерта Алегра.
Давид разтърка очи. След два часа разчитане на списъка първоначалното му въодушевление бе заменено от разочарование.
— Посочени са три преписа на свитъка Омега, само че доколкото познавам Кумран, всички пещери от този списък вече са напълно проучени. Можем само да гадаем какво са изнесли и продали на черния пазар бедуините. Така загадката само става още по-голяма. Нямаме представа къде може да се намират преписите на свитъка Омега, нито дори дали все още съществуват — обезсърчено заяви той.
— Обаче знаем, че наистина са написани. Професор Росели го знаеше и някой го уби, преди да стигне до истината, а във Ватикана неистово пазеха тайната на свитъка — рече Алегра, замислена за разговорите си с Джовани.
— Възможно е да са се опитвали да разграничат Христос от есеите — все още песимистично посочи Давид. — Не е всеизвестно, но изредените блаженства в Христовата проповед на планината не са оригинални. „Блажени кротките“ има по-ранна форма в един есейски свитък, а „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ идва от Свитъка на войната, открит в пещера номер едно. Христовите блаженства в евангелията се основават на блаженствата в свитъците от Мъртво море. Исусовото послание в Библията не е уникално и във Ватикана са готови на всичко, за да не допуснат това да излезе на бял свят.