На Алегра й се зави свят от радост. С Давид бяха замисляли тъкмо това и тя се питаше как да повдигне такъв деликатен въпрос. А сега Джовани сам им го предлагаше. Бе подценила неговия интелект и макар само за миг, тя даде основание на Давид да ревнува.
— Хората като Петрони няма ли да ти попречат? — попита Алегра.
— Не, ако просто го направя. Време е Църквата да разреши свободомислието, иначе истинското Христово послание ще бъде изгубено завинаги.
Малко след като напуснаха ресторанта и се запътиха към Стария град за по чашка при Патрик О’Хара, Джовани и Алегра бяха последвани от добре облечения арабин.
Наблизо Том Шуайкър се готвеше да направи репортаж за следобедния бюлетин в Ню Йорк. Ватиканът не проявяваше признаци за отстъпление нито по въпроса за датировката на свитъците от Мъртво море, нито за осигуряването на достъп на хората, които можеха да докажат истината.
— Десет секунди, Джералдин… и камера…
— Включване на Том Шуайкър от Йерусалим. Изглежда, че се усилва натискът за хвърляне на повече светлина върху свитъците от Мъртво море, Том.
— На два фронта, Джералдин. Първо, датировката на свитъците, и второ, достъпът до тях. Преди няколко дни зададох тези въпроси на един от световноизвестните учени в областта, монсиньор Дерек Лоунърган.
За такъв надут самохвалко, Дерек Лоунърган прояви странна неохота да даде интервю, обаче Том настоя, ловко гъделичкайки самолюбието му и загатвайки, че ще бъде голяма загуба, ако се чуе само едната страна на историята. Самолюбието на Лоунърган се оказа лесна мишена.
— Монсиньор Лоунърган, вие вече дълги години решително защитавате ватиканската датировка на тези свитъци, а именно двеста години преди Христа. Сега обаче е оспорено основанието за този консенсус. Още ли държите на своята датировка?
— Няма никакво съмнение, мой човек. Тия свитъци със сигурност са от втори век преди Христа. Няма абсолютно никакво съмнение.
— Едно от основанията ви за датировката са монетите, открити в района на Кумран, нали така?
— Естествено. — Лоунърган вирна брадичка и покровителствено изсумтя срещу камерата, все едно всеки глупак трябваше да знае отговора на този въпрос. За миг ъгълът на ярките прожектори освети моравия белег, скрит под неподдържаната му брада.
— И все пак първият директор на L’Ècole Biblique твърдеше, че е открил монета с инсигниите на десети римски легион, но когато е била проучена от безпристрастни експерти, се оказало, че тя не само не е на десети, но и на който и да е друг легион, а е от Ашкелон и датира от седемдесет и втора година след Христа.
Лицето на Дерек Лоунърган започна да придобива цвета на белега му. Ясно се виждаше, че е бесен и на въпроса, и на необходимостта да му отговори.
— Касае се за злополучно недоглеждане и монетата явно е била хвърлена в руините много по-късно от случаен минувач — гневно отвърна той.
— Нима? И все пак на директора му бяха нужни повече от пет години, за да се поправи. — Учтивият, спокоен, почти небрежен подход на Том постигна търсения ефект. Лоунърган бе на ръба да избухне. — Един последен въпрос, монсиньор. Вярно ли е, че са били нужни почти шест месеца, за да бъде отговорено на заявката на двама учени за работа в музея?
— Израелският и италианският учен, за които говорите, са получили всестранно съдействие. — Видимият му гняв правеше отговора му още по-неубедителен.
— Благодаря, че участвахте в „Международен кореспондент“, монсиньор Лоунърган.
Том изключи микрофона си и тръгна към паркинга на Рокфелеровия музей. Чудеше се какъв натиск е нужен, за да накара Лоунърган да отстъпи, и съответно да принуди човека, който го командваше, да позволи достъпа до свитъците. Смущаваше го също усещането, че някога е срещал Лоунърган — усещане, което ставаше все по-силно, откакто беше забелязал белега на бузата му. Журналистът в него взе връх и той реши да открие липсващите части от мозайката.
38.
Рим
Лоренцо Петрони с растящо отчаяние прочете разузнавателния доклад за вечерята на доктор Басети и кардинал Донели в Йерусалимския ресторант. Изборът на момент означаваше всичко и времето изтичаше. Скоро щеше да събере кардиналите от Курията във връзка с влошаващото се здраве на папата и вероятността за оттеглянето му. Беше убеден, че изправени пред опасността папата, а в резултат и Светата църква да изпаднат в кома, ще успее така да манипулира кардиналите, че да постигнат съгласие. Всички тези усилия обаче щяха да бъдат напразни, ако неговата кандидатура не останеше абсолютно неопетнена.