Джорджо Феличи дълго мълча.
— Ще ти се обадя — рече накрая той. — Тоя път ще бъде изключително трудно.
39.
Йерусалим
— Добре дошли в Рокфелеровия музей. Или трябваше да кажа „Добре дошли повторно“. — Дерек Лоунърган имаше навика да се усмихва, без да показва зъбите си. — Малко ни смути цялата тая шумотевица в медиите, обаче това е политика, предполагам — подхвърли през рамо той, докато Давид и Алегра следваха „клатушкащото се расо“ по коридора към кабинета му.
— Недей — безмълвно произнесе с устни Алегра към Давид, който си придаде невинно изражение. Тя инстинктивно знаеше, че израелецът пак ще пусне нещо от типа на „готино дупе“ и ще я разсмее.
— Доколкото разбрах, ще работите при нас през следващите шест месеца.
— Всъщност изследователският проект е четиригодишен — поправи го Давид.
— Нима? Още по-добре, не знаех, че ще останете тук толкова време — излъга Лоунърган. — Все още обработваме заявката ви, така че ще го вземем предвид.
— До кои свитъци ще получим достъп? — рязко попита археологът, решен да изкопчи нещо конкретно.
— Тая седмица заминавам за петмесечни лекции в Европа — избегна отговора свещеникът. — Адски досадно, обаче, тъй като съм всепризнат авторитет по тия неща, съвсем естествено е големите световни университети да настояват за значителна част от времето ми. Така ще имате възможност да се настаните тук и да започнете да четете. Когато се върна, ще обсъдим подробностите. — Лоунърган си погледна часовника. Пет без двайсет. — А сега ме извинете, имам друга среща. Ще помоля някой да ви заведе на работното ви място.
Дерек Лоунърган беше превърнал отиването в недалечния Подземен бар в произведение на изкуството. Петнайсет минути след като излезе от Рокфелеровия музей, той вече се намираше в сутерена на хотел „Американ Колони“.
— Още едно уиски, доктор Лоунърган? — любезно попита барманът, когато свещеникът пресуши първата чаша.
— Естествено, Абдула, мислех, че не се налага да питаш. — Дерек Лоунърган беше в отлично настроение. Големите аудитории в Европа го очакваха.
— Чиста чаша. — Арабинът замени празната и му наля щедра доза „Тюламор Дю“.
В стаичката зад бара Абдула внимателно сложи мръсната чаша на Лоунърган на една висока лавица. Нямаше представа защо му е на американския журналист, но отдавна се бе научил да не задава въпроси и просто с учтива усмивка беше прибрал двестате шекела в джоба си.
Седмица след като Лоунърган замина за Европа, Давид реши да се опита да узнае какво крие свещеникът в хранилището на Рокфелеровия музей. Имаше голям риск и ако го хванеха, щеше да провали кариерата си, ала в миналото бе поемал и по-големи рискове и имаше силно предчувствие, че си заслужава.
На излизане от музея, отивайки на обяд във вътрешния двор с Алегра, той усмихнато поздрави охраната.
— Здравей, Хафиз!
— Здравейте, доктор Кауфман.
— Как са децата?
Пазачът работеше в музея от двайсет години и Давид искрено обичаше стария палестинец. Хафиз имаше четири деца и през всички тези години бе взимал двойни смени, за да събере пари за тяхното образование. От осем до три дежуреше на входа и отгоре на това по три нощи седмично патрулираше с кола. И се смяташе за щастливец, тъй като малцина палестинци в Израел имаха работа.
— Добре са, благодаря, доктор Кауфман. Приеха Абдул в университета — гордо се ухили той.
Алегра наблюдаваше Давид, който дружелюбно си приказваше със стария пазач, без да обръща внимание на туристите наоколо. Подозираше, че е започнала да се влюбва в него. Бяха се сближили за толкова кратко време, че често сякаш знаеха точно за какво си мисли другият.
— Много обичам Хафиз, а и понякога човек може да научи много от охраната — отговори на въпроса й той още преди да го е попитала какво замисля. Израелецът се надвеси над нея, преструвайки се, че я милва по тила, докато й нахвърляше плана си.
— Мислиш ли, че ще успеем да го направим?
— Нямам намерение да те изложа на такъв риск — заяви Давид, — обаче трябва да се добера до истината.
— Първо на първо — отсече Алегра, — ще го направим заедно, затова започни да говориш в множествено число. И второ, как ще избегнем всичките тези охранителни камери?
— Ще работим до късно и ще го направим, след като затворят входа и останат само външните патрули. Там долу има само една камера и тя може да бъде обезвредена. Нали знаеш, разговорите с охраната не са само „сладки приказки“.