Выбрать главу

Докато вървяха към паркинга, от мрака се появи човек.

— Работите до късно, а, доктор Кауфман?

Кръвта на Алегра замръзна във вените й.

— За лошите няма почивка, Хафиз — усмихнато отвърна Давид.

— Много съжалявам, че трябва да ви попитам, но имате ли нещо против да хвърля един поглед на куфарчето ви? Напоследък в музея имаме дребни кражби и макар да съм сигурен, че не крадете химикалки и кламери, началството настоява да претърсваме всички, които напускат сградата. — Ясно се виждаше, че Хафиз е смутен, разкъсван между дълга и лоялността към Давид.

— Ни най-малко, Хафиз, ни най-малко — отвърна археологът и разтвори куфарчето си върху предния капак на Онслоу.

40.

Йерусалим

Биохимическата лаборатория, която им беше предоставил Еврейският университет, разполагаше с най-новата техника за ДНК анализ.

— Да започваме, учителко — с неустоима усмивка предложи Давид.

— Преди двайсет години нямаше да можем да го направим. — Алегра стоеше пред черна дъска.

Израелецът я бе помолил да му обясни как ДНК анализът ще им помогне да разгадаят тайните на свитъците от Мъртво море.

— ДНК, или дезоксирибонуклеиновата киселина, изглежда така — продължи тя и начерта дълга стъпаловидна спирала на дъската. — Пергаментът от козя кожа, върху който есеите са писали документите си, е толкова стар, че всякаква ДНК се е разложила до такава степен, че веригите са съвсем къси и не са достатъчни за анализ. Но през хиляда деветстотин осемдесет и трета американският биохимик Кари Мълис разработи метода на полимеразна верижна реакция, при който се получават копия на ДНК, за да имаме достатъчно материал за изследване.

— Значи въпреки че фрагментите в куфара не съдържат много ДНК, ти можеш да възпроизведеш още от остатъците, така ли?

— Точно така. И може би няма да е толкова трудно, колкото предполагах отначало. Ако си прав и свитъците са само три — Исая, евангелието от Тома и свитъкът Омега, има вероятност да съществуват само три различни ДНК. И това ще превърне хилядите кошмари в три много по-малки загадки.

— Ако допуснем, че са използвали само три кози кожи — посочи Давид.

Алегра се замисли.

— Даже да намерим четвърта или пета кожа и да успеем да определим от кой свитък произхожда, единствената ни грижа ще бъде дали е част от свитъка Омега. Освен това вече имаме отлично начало, защото разполагаме с ДНК от свитъка Омега — от плика, залепен от вътрешната страна на капака на куфара.

— Лоунърган ще се върне след малко повече от четири месеца, ще ни стигне ли времето? — попита израелецът.

— Тъй като фрагментите са страшно много, ще трябва да прекарваме дълги часове тук, но четири месеца би трябвало да са ни достатъчни. С техниката в лабораторията можем да обработваме едновременно почти четиристотин проби. Това дава близо три милиона основи на ден, а тук става въпрос за количества, които се измерват в пикограмове.

Давид направи измъчена физиономия.

— За да ти дам лаишка представа — усмихна се Алегра, — в една десета от една милионна от литъра човешка слюнка има достатъчно ДНК, за да се определи човешка генетична верига. Следователно не се налага да унищожаваме текста във фрагментите. Трябва ни само микроскопично количество за копиране и анализ на веригите.

Тя му описа стъпка по стъпка целия процес и му обясни, че пробите се охлаждат, за да може отново да се образува двойна спирала и че се добавят ензими, които разчитат веригите и ги уголемяват чрез верижна реакция.

Въпреки че Давид изпълняваше ролята на младши лаборант, всичко това щеше да отнеме време. Време, с което може би не разполагаха.

Майк Маккинън влезе в Подземния бар в момента, в който Том Шуайкър си поръчваше бира.

— Майк! Добре дошъл — поздрави го журналистът и му подаде ръка. — Нека са две бири, благодаря, Абдула.

С бира в ръка двамата мъже се запътиха към едно от свободните сепарета. Не пропуснаха да забележат двете красиви жени, които си приказваха в единия край на бара.

— Хубави крака — озърна се назад Майк. — По кое ли време отварят?

— Не си се променил. А и те като че ли са сами.

— Да се надяваме. Наздраве!

— За твое здраве!

— Имал ли си някакви връзки с ФБР, Майк? — попита Том, след като отпи глътка бира.

— Колкото искаш. Зависи за какво ти трябват.