Доктор Третяков предварително знаеше за първоначалните цели и раздаде обикновени пътни карти на западните градове.
— Термоядрените куфари ще унищожат всяка от вашите цели — обясни той на командната група на Ал Кайда. — Бруклинският, Манхатънският и други мостове в Ню Йорк ще се огънат и ще се стопят в Ийст Ривър. Небостъргачите ще се взривят и Уолстрийт с целия финансов квартал ще се превърне в димящи развалини. Южен Манхатън ще бъде разрушен напълно, както и останалата част от града, включително Пето авеню, Бродуей и районът около Сентръл Парк. В Лондон Трафалгар Скуеър, Уестминстърското абатство, Биг Бен, Парламентът, Бъкингамският дворец, Уестминстърският мост и всичко наоколо ще бъде изличено от картата. Завинаги.
Йерусалим
В нелегалната си квартира в Стария град Юсеф Сартави разглеждаше снимките на Еврейския университет и биохимическата лаборатория със специфичната й филтърна инсталация на покрива. Сейфът, беше го уверил лабораторният техник, бил елементарен и стар. А старите сейфове понякога се нуждаеха от ремонт. Юсеф провери адреса на фактурата. Лейбзол Сейфс Секюрити, ул. „Бен Йехуда“ 84, Тел Авив. Бланките бяха откраднати от охранителна фирма, специализирана в продажба на сейфове. Той бе избрал един от най-опитните си шофьори за изпълнението на тази задача и фирмените знаци на буса почти бяха готови. За да осъществят плана, сега имаха нужда само от окончателното одобрение за ремонт, което трябваше да дойде от администрацията на университета. Типична бюрократична мудност, помисли си Юсеф, но ако дадеше Аллах, одобрението щеше да се получи, без да породи никакви подозрения.
VI
2005
42.
Рим
Новата година започваше лошо за кардинал Петрони. Лабораторният техник в Еврейския университет не беше продал информация само на Юсеф Сартави. Директорът на L’Ècole Biblique отец Жан-Пиер ла Франси също със смайване научи за доктор Алегра Басети и нейния ДНК анализ на фрагменти от свитъци от Мъртво море. След потвърждението за проучванията на онази жена и вестта, че фрагментите може да са от легендарния свитък Омега, държавният секретар на Ватикана не се поколеба. Щеше да се наложи да я очистят и да си върнат свитъка. Сега Лоренцо Петрони с обичайната си безпощадност насочи вниманието си към по-неотложния въпрос със здравето на папата.
Интеркомът на бюрото му тихо иззвъня.
— Да, отец Томас? — Любезността на кардинала можеше да се отдаде единствено на присъствието на папския лекар професор Винченцо Мартинес.
— Кардиналите се събраха в зала „Борджия“, Ваше Високопреосвещенство.
— Благодаря, отец Томас. Можете да им съобщите, че ние с професор Мартинес веднага идваме. Както виждаш, Винченцо, въпросът е крайно деликатен — продължи той, като отново се отпусна на един от пурпурните дивани. — Оттеглянето на светия отец не е безпрецедентно, обаче е много трудно и на някои мои колеги ще им бъде неприятно дори само да си го помислят.
— Това ми е ясно, Лоренцо. В края на краищата разумът на светия отец все още е много бистър. — Лекарят запази за себе си опасенията, че състоянието на папата е далеч по-сериозно.
— Да, и е решен докрай да носи бремето на своето влошаващо се състояние. Между нас да си остане, Винченцо, най-страшният кошмар на Църквата ще бъде действащ папа в продължителна кома. Не проявявам неуважение към твоята професия, но в случая с папата успехите на съвременната медицина дават смесени резултати. Преди сто години лекарството на доктора често е било по-опасно от самата болест, а сега поддържаме живота на хората дълго време. За обикновения човек това може да бъде колкото утеха, толкова и проклятие. При папата е друго. Ако той изпадне в кома, Светата църква изпада в кома заедно с него. Аз мога да движа ежедневната работа тук, обаче ако Негово Светейшество не ми делегира извънредни правомощия, не могат да се ръкополагат епископи, нито да се взимат важни решения. Един папа на животоподдържащи системи може да означава сериозни проблеми за Църквата.
— И кой от кардиналите ще има смелостта да изключи животоподдържащите системи на папата… — замисли се професор Мартинес.
Това не беше толкова въпрос, колкото твърдение. Той за пореден път си спомни своята диагноза за Петрони, който използваше чар, манипулации и заплахи, за да наложи пълната си власт. Зачуди се дали държавният секретар би прибягнал до насилие, ако възникне такава необходимост. Този княз на Църквата излъчваше студенина, противна на Христа, както и безмилостна амбициозност, скриваща вътрешна неувереност, подозираше професорът. Ала не му беше работа да преценява годността на един кандидат за ключовете на св. Петър. Той трябваше да осведоми кардиналите от Курията за състоянието на Негово Светейшество, въпреки че не хранеше абсолютно никакви илюзии какви са мотивите на кардинал Лоренцо Петрони.