— Кой, наистина, Винченцо? Навярно е време моите колеги в Курията да узнаят всички факти. Да вървим.
— Наясно съм, че всички сте много заети, и ви благодаря за отделеното ценно време — започна със стилно встъпление Петрони, когато двамата с професор Мартинес заеха местата си на идеално полираната маса в зала „Борджия“. Той отлично знаеше, че нито един от кардиналите префекти на Ватикана не би посмял да пропусне такова заседание. В тайните лабиринти на куриалната бюрокрация информацията означаваше власт и както винаги, безпощадността на самия Петрони имаше пълен превес, ала се криеше под кадифената ръкавица на любезността и подкупващата дипломатичност.
— Помолих професор Мартинес да дойде при нас тази вечер, защото смятам, че е настъпил моментът всички вие честно да бъдете запознати със състоянието на Негово Светейшество. Тъй като това заседание не е официално, няма да се протоколира. Излишно е да споменавам, че казаното тук трябва да си остане между нас. — Държавният секретар учтиво кимна на папския лекар. — Задължени сме ви, професор Мартинес.
Той се прокашля и намести очилата си с рогови рамки върху големия си орлов нос.
— За мен е удоволствие да ви служа, Ваше Високопреосвещенство, ще ми се само да беше при по-приятни обстоятелства — заяви лекарят и обходи с поглед аленото море около масата. — Както знаете, Ваши Високопреосвещенства, папата от няколко години страда от паркинсон — прогресивно, дегенеративно неврологично разстройство, което засяга движенията на тялото.
— Лечимо ли е? — Въпросът зададе един от най-старите кардинали в Курията и префект на Конгрегацията за каузата на светците, Джулио Кастилионе, който принадлежеше към старата школа.
Вече надхвърлил обичайната седемдесет и пет годишна възраст за пенсиониране, когато след две години навършеше осемдесет, той нямаше да подлежи на избор за папа. Светият отец лично беше продължил назначението му и никой от присъстващите на заседанието не се съмняваше на кого е верен Кастилионе. „Стария бик“ явно не бе доволен.
— За съжаление не. — Професор Мартинес потвърждаваше нещо, което повечето вече знаеха. — Провеждат се много проучвания, но засега лечението се свежда до ограничаване на последиците от болестта, а не борба със самата болест.
— В Съединените щати не са ли получени някои обнадеждаващи резултати? — Този път въпросът идваше от кардинал Ринато Фиоре, префект на Конгрегацията за епископите.
— Предполагам, че имате предвид проучванията в Колорадския и Колумбийския университет, Ваше Високопреосвещенство, където чрез трансплантация на клетки се опитват да възстановят функциите на допамина. — Професор Мартинес внимателно подбираше думите си. — Медицинските изследвания в Съединените щати са доказали, че произвеждащи допамин клетки могат да оцелеят и да функционират след трансплантация. Това ни дава някои полезни насоки за бъдещи проучвания, но се боя, че докато се получат обещаващи резултати, имплантираните клетки не могат да се контролират напълно. Свръхпроизводството на някои вещества понякога предизвиква рефлекторни движения, които могат да бъдат крайно смущаващи.
— А настоящото състояние на светия отец? — попита кардинал Фумагали, префект на Конгрегацията за духовенството.
— Разберете, Ваше Високопреосвещенство, светият отец много отдавна е на лекарства. Една от особеностите на Паркинсоновата болест е това, че с времето последиците й постепенно се задълбочават. С напредването на болестта са нужни все повече лекарства и за съжаление все повече се проявяват страничните ефекти.
— С други думи, след време, професор Мартинес, лекарството престава да действа, така ли? — Намесата на Петрони целеше да насочи заседанието към взимане на решение в негова полза.
— За съжаление този момент вече сигурно наближава, Ваше Високопреосвещенство. Честно казано, освен проблемите с движението и писането, а понякога и с речта, Негово Светейшество все по-често страда от гадене и повръщане. Той не спи и все повече се уморява с увеличаването на дозата леводопа. Ще дойде време, когато лекарствата ще престанат да оказват ефект и публичните прояви може да се затруднят, дори да станат невъзможни.