— Ами умственото състояние на светия отец? — Кардинал Фиоре зададе въпроса, който до този момент никой друг не бе посмял да отправи, но това дойде прекалено много за Кастилионе.
— Някой трябва да забрани този въпрос! — изломоти старецът, вперил поглед в кардинал Петрони. — Не е наша работа като кардинали да седим тук и да обсъждаме умствените способности на светия отец, като че ли е обикновен свещеник, когото възнамеряваме да пратим в старчески дом.
— Разбирам, че някои от нас, че всички ние намираме това за ужасно, но Църквата не за пръв път се сблъсква с такива трудности — спокойно отвърна държавният секретар и се обърна към кардинал Кастилионе. — Всички на тази маса са натрупали богат опит и никой не може да се мери с вашия, но ако се наложи ръководството на Църквата да премине в наши ръце, трябва да сме готови за това.
— Говорите така, като че ли Негово Светейшество вече е полумъртъв — изсумтя Стария бик.
— Простете ми, Ваше Високопреосвещенство, било е неволно. Моля, продължете, професор Мартинес — каза Петрони със студени нотки в гласа.
— Ако ме питате дали Негово Светейшество разбира какво става около него, отговорът е недвусмислено „да“. Умът му все още е много остър. Обаче — предупреди папският лекар — някои пациенти имат проблеми с паметта за близки събития и все по-трудно разбират някои сложни въпроси. Светият отец е свикнал с крайно натоварен работен ден, което вече не е възможно. Това му причинява известен стрес, който още повече отслабва ефективността на лекарствената намеса.
Петрони огледа лицата на колегите си. Съвременната медицина не можеше да лекува тази болест, нито можеше да осигури спокойна смърт, това беше факт. В известен смисъл кардиналите също отказваха да приемат собствената си тленност, мрачно вкопчвайки се в старата непреклонна Църква, която обичаха. Държавният секретар щеше да ги притисне да вземат решение за оттеглянето на папата, само че не тази вечер.
— Благодаря, професор Мартинес — сложи край на заседанието той. — Дадохте ни повод за размисъл. Още веднъж ви благодаря. Предлагам, Ваши Високопреосвещенства, през следващите дни всички да посветим известно време, мисли и молитви на този сериозен въпрос, пред който сега е изправена Светата църква.
Докато се връщаше в покоите си, Петрони мислеше за това, че вече е съвсем близо до абсолютната власт. Не биваше да допусне нещо да се изпречи на пътя му — нито Донели, нито Шуайкър. И особено жената.
43.
Тел Авив
Майк Маккинън вечеря сам в ресторантче край американското посолство в Тел Авив и се върна да поработи. Свитъкът Омега се оказваше по-неуловим, отколкото си мислеше, и той уморено въведе шестцифрения код на клавиатурата на армираната врата в сутерена, зад която работеха „явните“ и „тайните“ агенти на ЦРУ в Израел. Това беше последната от петте системи за сигурност, чиито проверки започваха с охраната на входа на посолството и детектора за метал. Когато седна на бюрото си, той включи Си Си Ен, за да се осведоми за израелските избори. На екрана се появи водещата Джералдин Ръшмор.
— Тази вечер в „Международен кореспондент“ ще видим променящото се лице на политиката и вероятността за нова надежда за мир в Близкия изток. След убедителната победа на Демократичната ислямска партия на президента Ахмед Сартави в палестинските избори сега професор Йоси Кауфман постигна изборен успех в Израел. Включваме на живо от Йерусалим нашия кореспондент Том Шуайкър. Изненадващ резултат, нали, Том?
— И да, и не, Джералдин. Да, защото партията Ликуд на Ариел Шарон и Партията на труда на Шимон Перес претърпяха пълна загуба на подкрепа. Не, защото професор Йоси Кауфман и неговата Либерална партия на справедливостта издигнаха един-единствен предизборен лозунг — справедлив мир — който докосна важна струна в душата на обикновените израелци по същия начин, по който успя с обикновените палестинци и Сартави. На много хора от двете страни са им омръзнали убийствата и насилието, и тези двама мъже представляват реална надежда за мирното съвместно съществуване. Ето какво каза професор Кауфман, когато преди няколко минути го интервюирах.
На екрана се появи човекът, който скоро щеше да е следващият министър-председател на Израел.
— Израелците имаха възможност да гласуват за мир и те го направиха със съкрушително мнозинство. Време е да прекратим убийствата, време е да прекратим насилието и както повтарях по време на цялата предизборна кампания, мирът може да се постигне само ако е справедлив и за двете страни. Нито едната страна няма да получи всичко, каквото иска, но всички ние, израелци или палестинци, юдеи или мюсюлмани, всички ние имаме право да живеем в страна, в която цари мир и сигурност.