— Ами фундаменталистите? — попита Джовани.
— Ключът към привличането на Хамас, Ислямски джихад и Бригадата на мъчениците от Ал Акса е обещанието за палестинска държава. Някои техни членове никога няма да се откажат от тероризма, обаче ако успеем да склоним мнозинството, включително ръководителите им, фанатиците ще бъдат изтикани настрани. Двамата с Ахмед сме убедени, че ще успеем, и ще започнем, докато всеобщото въодушевление е на наша страна. Когато насрочим датата, какво ще кажеш да изиграеш малка роля в мирната церемония? Тук нямаме намерение да сливаме религията с държавата, затова поканата е по-скоро лична, отколкото официална. Когато уточним подробностите, договорът ще бъде подписан от евреин и мюсюлманин под Дамаската порта. Струва ми се, че Авраам не би възразил, ако получим и подкрепата на християнството, не мислиш ли?
Джовани се засмя, спомнил си за техния риболовен излет.
— С удоволствие — обеща той.
44.
Йерусалим
При предварително уговореното почукване Юсеф Сартави отвори вратата на нелегалната квартира. Въпреки подготвяната операция, Васфийе Хатиб изглеждаше спокойна и невъзмутима, почти ведра. Едва деветнайсетгодишна, младата хубавица следваше социология в палестинския университет „Ал Кудс“ в Рамала. За да свързва двата края, тя караше линейка през почивните дни и тъкмо това я беше тласнало до пълно отчаяние. Когато израелски войници за пръв път обстреляха линейката й, Васфийе го отдаде на грешка, но през последните няколко месеца това се случи многократно и я раниха на два пъти. Униформата на Червения полумесец нямаше значение за израелските войници. Момичето прекалено често носеше умиращи деца на ръце, прекалено често се опитваше да спре изтичащата кръв на мнозина други, изгубили крак или ръка от израелско оръжие.
Юсеф се озърна навън и въведе Васфийе в къщата.
— Ресторантът е Нумеро Венти — съобщи той и посочи улица „Крал Джордж V“ и Ха Хистрадрут в указателя. — Заведението е скъпо и обектите често вечерят там. Имаш резервация за другата седмица. — Юсеф й подаде един плик. — Запознай се с разположението и облечи нещо стилно, но да не бие на очи. Когато се убедим, че познаваш обекта и напълно овладееш носенето на експлозиви, ще те поставим в готовност. Ще трябва да си в състояние да реагираш бързо, тъй като понякога ни предупреждават само един-два часа преди съответната резервация.
Васфийе спокойно кимна с глава. Той извади две снимки — обикновени фотографии на преподаватели и служители в Еврейския университет.
— Добре запомни лицата на неверниците. Когато настъпи моментът, ще трябва да се приближиш колкото може повече до тяхната маса, преди да взривиш пояса с експлозивите.
— Моето лице ще бъде последното нещо, което ще видят. — Васфийе усещаше, че най-после ще отмъсти за живота на невинните.
Тел Авив
Майк Маккинън чакаше да се заредят кодовете на компютъра му и на екрана да се появи последната сводка от Ешелон. Преди два дни беше постигнал важен напредък. В поредната сводка от Ешелон имаше разпечатка на разговор по мобифон, проследен от сателит до пряка на „Йехуда ха-Ямит“, недалеч от телавивското пристанище Яфа. Снабден с необходимите дипломатически разрешителни, Майк намери уличката и запуснат гараж под стара каменна сграда, но огледът не доведе до нищо повече. Сега беше получил последния засечен разговор и изглеждаше, че е улучил десетката.
„Операция Омега. Засечен разговор в Тел Авив. 00:12:26. «Ремонтът на сейфа одобрен и подпечатан. Действай утре в 15:00».“
Майк провери часовия пояс и после номера на мобифона. Отговаряше на разговора „Да, заел съм позиция. Те са на входа на пещера номер едно“. Явно съдържанието на сейфа имаше връзка с наблюдението на доктор Давид Кауфман и доктор Алегра Басети. Дали това не означаваше, зачуди се той, че двамата са открили нещо изключително важно? Толкова важно, че от Хамас да пратят някой да го вземе.
На другия ден малко след два и половина следобед Майк паркира бежовото си рено „Клио“ така че да може да наблюдава уличката, и зачака. Действаше сам и остро осъзнаваше факта, че взима решения, които директорът на ЦРУ основателно ще отхвърли. Нещо повече, тъй като засечените разговори по-скоро поставяха въпроси, отколкото даваха отговори, в разузнавателните сведения имаше огромни празноти. В Мосад нямаше много да се зарадват на опита за кражба на свитък, а без тяхна помощ Майк беше принуден да приложи план, основан на инстинкт — да следи човека на Хамас и да чака да му се отвори възможност.