Новият папа бе довел със себе си личния си секретар и Петрони беше уверил светия отец, че ще се погрижи за Донели. Разярен от хладнокръвието му в кризисната обстановка и неговата съпротива срещу ватиканското изявление за смъртта на Йоан Павел I, архиепископът веднага му бе намерил досадна канцеларска работа във Ватиканската библиотека с надеждата, че Донели ще напусне. Младите духовници, гневно разсъждаваше той, обикновено се управляваха много по-лесно. До този момент нямаше признаци Донели да възнамерява да подаде оставка и Петрони беше решил колкото може по-скоро да го прогони от Ватикана и коридорите на властта. Все още анализирайки възможностите, той започна да преглежда документите, приготвени за поднасяне на новия папа, като оставяше само онези, които смяташе за безобидни — проучване на светците… делегация от Опус Деи… молба от американския посланик в Италия за аудиенция при Негово Светейшество…
Следващият документ незабавно го ядоса. Беше предложението за следване на свещеници в университета. Съвсем беше забравил за това, ала сега изкуфелият дърт кардинал, който отговаряше за Конгрегацията за духовенството, надлежно пращаше четирите имена, за които бе настоял покойният Йоан Павел I. Петрони тъкмо се канеше да го прати в архива, когато му хрумна нещо. Той прегледа четирите имена — двама свещеници и две монахини. Поне тук не бе сбъркал. Имаше по-малка вероятност някой монах да се сближи с монахиня, ако други двама ги наблюдаваха. Нито едно име не му говореше нищо, което означаваше, че няма да може да контролира програмата, но ако включеше в нея Донели, помисли си архиепископът, щеше да го разкара от Ватикана.
И пак се запита каква част от доклада е успял да прегледа младият свещеник през минутите, докато беше останал сам в спалнята на мъртвия папа. Мимоходом си помисли дали да не приложи „италианското решение“. Донели и покойният понтифик бяха прекалено близки — щеше да е твърде рисковано. Шумотевицата около предположенията за смъртта на Йоан Павел I заглъхваше, а отстраняването на Донели можеше да предизвика мащабно разследване. Донели го безпокоеше още от първата им среща. Атлетичният млад духовник явно притежаваше остър като бръснач ум и изключителна способност с лекота да вниква и в най-сложните въпроси. Неспособен искрено да харесва когото и да е друг, освен себе си, Петрони бе реагирал като към всеки конкурент — със завист. Както обикновено, той подробно беше проучил миналото на Джовани, разкриващо много сплотена семейна среда. Несъмнено основна причина за способността на младежа лесно да се вписва във всякаква обстановка. В мислите му проблесна образът на собствения му жесток баща и Петрони подсъзнателно пренасочи огнената омраза към нищо неподозиращия Джовани. Докато това чувство буйно пламтеше в гърдите му, той обозначи младия духовник с една звездичка в черния си бележник. Верен на принципа, овладя гнева си и осъзна, че може да използва предложението за следване на свещеници в университета за своя изгода. Като пратеше Джовани на студентската скамейка, с един замах щеше да реши два проблема — да го елиминира от коридорите на властта и да му попречи да си изгради репутация. Нещо повече, това щеше донякъде да даде на Петрони контрол над тази нежелана програма. Той злобно се усмихна, зачеркна името на един от свещениците и го замени с отец Джовани Донели.
Отзовал се на повикването на Петрони, Джовани поспря, преди да почука на вратата на вътрешния офис. Той събра мислите си и прехвърли въпросите, които смяташе, че може да занимават архиепископа. Тази седмица кардиналите от Курията и Петрони отново щяха да обсъждат Втория ватикански събор и контрацепцията. Донели почука и влезе в кабинета.
— Седнете, отец Донели. — Петрони посочи с дясната си ръка поставения пред бюрото му стол с висока облегалка. Бюрото и собственият му стол бяха издигнати с няколко сантиметра, така че да гледа отвисоко на събеседника си. — Утре кардиналите от Курията ще се съберат, за да разгледат доклада за Втория ватикански събор. — Докато говореше, разсеяно разглеждаше фините си пръсти.
Джовани познаваше това поведение — престорено безразличие — и мигновено застана нащрек.
— Служили сте в малка енория, бихте ли ми припомнили коя? — попита Петрони.
— Маратея, Ваше Високопреосвещенство. Това е селце на юг от Неапол, на Тиренско море.
— А, да, спомних си. Кажете ми, как реагираха енориашите на Втория ватикански събор? — Този въпрос беше потенциално опасен. През 1962-ра, когато попитали папа Йоан XXIII защо е нужен Вторият ватикански събор, Негово Светейшество се изправил с дяволит поглед, отворил прозореца и отвърнал: „Искам да отворя прозорците на Църквата, за да виждаме навън и хората да виждат вътре“. Изправени пред подобна логика, кардиналите от Курията публично подкрепяха Втория ватикански събор, но вътрешната им опозиция беше опустошителна. Концепции като възможността обикновени хора да си осигурят спасение извън Католическата църква сериозно застрашаваха властта на духовенството.