С тези думи те се изправиха и отидоха да отпразнуват рождения ден на Лиана.
— По пътя на идване имаше израелски танкове, татко — съобщи Ахмед, докато сядаха на рогозките около ниската маса.
Баща му сви рамене.
— Това е обикновена демонстрация — философски заяви той. — Просто войници, които изпълняват заповедите на политиците. — Даже цял израелски танков полк не можеше да смути кроткия оптимизъм на Абдула, нито да помрачи благодарността му към Аллах за дъщеря му Лиана. Абдула Сартави не знаеше колко много греши.
Йерусалим
Началник-щабът на израелските въоръжени сили генерал Халеви влезе в командния център и застана пред едната от двете големи оперативни карти, които представяха Западния бряг и Ивицата Газа с изключителни подробности, както и останалата част от Израел и Голанските възвишения. Генералът проследи очертанията на Западния бряг. Как мразеше палестинците!
Границата с Йордания представляваше права линия, образувана от западния бряг на река Йордан и Мъртво море. Оттам сякаш голям бъбрек беше отрязан от Ерец Израел. Тия арабски отрепки загрозяваха околния пейзаж. На юг от Йерусалим се намираха палестинските градове Витлеем и Хеброн. На север — Рамала, Наблус и Дженин, а недалеч от Дженин гноеше циреят Деир Азун. Трябваше му и най-дребният повод и щеше да го изтрие от историята.
— Свържете ме с командира на четирийсет и пета бригада.
Командващият операцията кимна на свързочника.
— Осем девет нула, тук нула алфа, свържи ме със Сокол, край.
Високоговорителите в командния център изпращяха и излъчиха високия, ясен глас на бригадния генерал Ерлих.
— Нула алфа, тук осем девет нула, говори Сокол, край.
Халеви сложи слушалките и натисна бутона за предаване.
— Осем девет нула, тук Орел. Потвърди часа на операцията, край.
— След десет минути, край.
— Ясно. Да се приложи минимум насилие, но в случай и на най-малката съпротива не излагай живота на войниците си на опасност и реагирай адекватно, край.
— Ясно, край.
— Бъди готов да останеш колкото време е нужно — приключи инструктажа Халеви, като прибави още едно тълкувание към първоначалната заповед на министър-председателя. — Край.
Тих и сдържан, бригаден генерал Елиезер Ерлих се извисяваше над своите командири с ръста си. Високоуважаван и от началниците, и от подчинените си, генералът танкист беше истински войник. Винаги държеше да не е далеч от фронта. Генерал Ерлих върна слушалките на своя свързочник. Лично той нямаше много време за политици и още по-малко за генерали гъзолизци. Каквото и да се беше случило днес в Двореца на паниката, помисли си той, старият гумен хуй Халеви явно бе подмокрил гащите. Нещо му се струваше нелогично. Ерлих бегло си спомни разговора с жена си Мерилин на излизане от къщи предишната сутрин.
— Ще ми се да не се налагаше да отиваш. Имам лошо предчувствие, Еди. Кога ще проумеят, че това не е решението?
— Знам. Някой ден ще опитат да сключат мир — отвърна той и я прегърна, увещавайки я да не се безпокои.
Мерилин и двамата му синове Йорам и Игаел му махаха с ръце, докато щабната кола се скри от поглед.
Залез-слънце наближаваше. Бригаден генерал Ерлих не сподели мислите си с никого — нямаше право да мърмори, особено пред хората си. Неговата задача изискваше да сведе опасността до минимум. И за двете страни. Той по-добре от всеки друг знаеше трудностите на операцията, която им предстоеше да проведат. Тази война бе мръсна и очакванията на онези, които я преценяваха от удобните си кожени кресла в заседателната зала на кабинета, бяха почти неизпълними. Очаквания, че хората, обучени да убиват, в разгара на престрелката могат някак си да определят разликата между невинен гражданин и терорист. Това предимство използваха терористи и бунтовници още откакто Навуходоносор беше крачил по бреговете на Ефрат.
— Има три заподозрени къщи — каза той. — Тая, тая и тая. — Генерал Ерлих посочи с показалец на картата. — Оная в края на пътя се намира най-високо. Независимо дали ще срещнем съпротива, трябва да помним, че повечето от тия хора са невинни граждани. Прилагайте само толкова сила, колкото се налага. Въпроси?
Командирите му едновременно поклатиха глави. Елиезер Ерлих си погледна часовника.
— Сверете си часовниците. Десет, девет, осем…
Деир Азун
Едва деветнайсетгодишен, Салим а’Шами вече беше ветеран от над двайсет атентата срещу израелците. Евреите бяха убили двамата му братя и омразата на Салим бе запечатана в душата му.