— Пипнахме ги! Север, северозапад, в подножието на второто било.
— Прието. — Капитан Вайцман спокойно коригира посоката.
Трийсет секунди по-късно вертолетът леко се разтърси, когато двете ракети се стрелнаха към земята. Преди да избухнат под трите бягащи фигури, двайсетмилиметровата картечница задимя като моторна резачка и картечарят на Раанан държеше целите на мушка, докато смъртоносните куршуми следваха траекторията на ракетите. Когато ракетите и куршумите ги настигнаха, младите мюсюлмани бяха разкъсани на парчета плът и кости.
Смърт на арабите.
Смърт на евреите.
— Е, как върви следването, Юсеф? — попита Ахмед.
— Този семестър имахме радиосхеми. Получих отличен — гордо обяви Юсеф и тъмните му очи проблеснаха. — Има вероятност да ми се отвори място в „Кохатек“.
— Рекламната агенция ли?
По-младият брат утвърдително кимна с глава.
— Макар че мястото е само едно, а ние сме десет кандидати за него от университета.
„Кохатек“ беше най-големият организатор на концерти и други събития в Израел. Въпреки насилието властите насърчаваха колкото може повече „нормалния живот“ и в Йерусалим и Тел Авив се изнасяха големи представления. Конкуренцията за постъпване в агенцията бе свирепа и избираха само най-добрите. Приемаха се дори палестинци, стига досиетата им да бяха чисти и да се нареждаха сред най-добрите в съответната си област.
Изведнъж от хълмовете отекнаха четири експлозии. Абдула Сартави се намръщи и разговорът стихна. Всички се вторачиха в тавана, сякаш очакваха върху къщата да падне нещо.
— Аллах да ни даде мир — рече накрая Абдула и се изправи да разпали огъня. — Дървата ни свършиха. Исках да нацепя малко преди вечеря.
— Седни, татко, аз ще се заема. Ела, Юсеф, да се пораздвижим — каза Ахмед и добродушно плесна брат си по рамото.
— Ами Мохамед? — изсумтя Юсеф и въпросително погледна най-малкия брат. — Цял ден спа в маслиновата горичка.
На лицето на момчето се изписа срамежливо изражение, ала когато се намеси майка му, то стрелна Юсеф с триумфален поглед.
— Двама стигат да нацепите дърва, Юсеф. Мохамед може да помогне на Рая и Лиана в кухнята.
Мохамед избели очи и триумфалното му изражение се стопи, когато Юсеф му направи физиономия със сбърчен нос от прага, преди да излезе заедно с Ахмед към дърветата в задния двор, където държаха пъновете, готови за цепене.
— Имам добра вест, Юсеф — прегърна брат си Ахмед. — Ще ме разпределят в Мар’От.
— Това е само на двайсет минути път оттук. Можеш да помагаш за събирането на реколтата — широко се ухили Юсеф, скришом зарадван, че по-често ще вижда брат си.
— Щастлива съм, че го виждаме пак, Абдула. Той е много добро момче. — В очите на Рафика проблеснаха сълзи. — Ще ми се да не беше толкова далече.
Изведнъж цялата къща се разтърси от рев на танкове и бетеери. След секунди предната и задната врата едновременно изхвърчаха от пантите и в стаята се втурнаха десет израелски войници с каски, насочили напред автоматите си узи. Рая и Лиана запищяха, но когато майка им понечи да ги успокои, един от войниците я повали на земята.
— Не мърдайте от местата си, палестински отрепки! — Преди двайсет години сержант Емил Шахак бе водач на танка на Елиезер Ерлих, когато бяха назначили младия офицер за батареен командир в 45-ти. За сержант Шахак дългата война срещу арабите изведнъж придобиваше личен момент. Бригаден генерал Ерлих бе един от най-добрите пълководци в гордата история на полка, ала сега беше мъртъв, убит от жителите на това скапано село. Кръвта на Емил кипеше и той и войниците му само чакаха повод, за да отмъстят.
Разкъсвана от болка, Рафика лежеше на пода и тихо хлипаше. Израелският войник я бе ударил толкова силно с приклада на автомата си, че й беше счупил две ребра. Мохамед се втурна към майка си, размахвайки тенджера към най-близкия израелец. Младият войник, резервист на първа операция, инстинктивно стреля. Откосът улучи най-малкия син на Сартави в гърдите и момчето умря, преди да се строполи на кухненския под. По бялата памучна риза, която носеше специално за рождения ден на сестра си, се разля яркочервено петно. Рая и Лиана пак закрещяха и се свиха в единия ъгъл на кухнята. Абдула Сартави беше пребледнял от шока. Той понечи да отиде при сина си, когато го удариха с приклад и го проснаха на пода.
— Никой да не мърда! — От ъгълчетата на устата на сержант Шахак се стичаше слюнка. — Пази тия двете! — извика той. Младият резервист неуверено посочи с узито си първо Рая, после Лиана. Долната му устна трепереше, докато постепенно осъзнаваше чудовищното зверство, което бе извършил. — Претърсете другите стаи! — Сержантът вече ревеше.