Юсеф хукна към къщата, ала Ахмед го спря и го накара да залегне под прикритието на дърветата.
— Недей, Юсеф! — прошепна той. — Помисли, те са въоръжени, а ние — не.
— Там стрелят, Ахмед! — Очите на по-малкия брат бяха пълни със сълзи.
— И ще стрелят още, ако ти се появиш вътре — тихо настоя Ахмед. — Аллах е с нас, но няма да можем да им помогнем, ако ни убият! — Той прегърна брат си и силно го притисна към себе си, докато двамата лежаха на земята, вперили очи в къщата.
— Празно е, Емил. — Лицето на ефрейтора изразяваше разочаровано негодувание, докато докладваше на сержанта си.
— Ben zsona! Кучи син! — Сержант Шахак се приближи към Лиана и Рая, подритвайки убития им брат, докато го прескачаше. С пистолет в едната ръка, свил другата в юмрук, той презрително се изправи пред ужасените момичета. Емил Шахак беше бесен, че не са открили каквото търсят.
Сержантът хвана Лиана за брадичката и грубо повдигна лицето й, принуждавайки я да го погледне. Лицето й бе бледо и красиво, ала в очите й пламтеше гняв, който само още повече разпали чувството му за безпомощност. Той се обърна към ефрейтора и се озъби.
— Ти вземи грозната — изсумтя Шахак и посочи Рая с пистолет. После сграбчи Лиана за косата, изправи я на крака и стисна тънките й ръце с грамадната си космата длан.
— Пръв ще й пръсна халката — изръмжа израелецът. — Право на чина.
— Недейте! Моля ви! — Абдула Сартави стоеше на колене и по загрубялото му лице се стичаха сълзи.
— Палестинска измет! — Сержант Шахак го ритна, но въпреки болката Абдула отчаяно се вкопчи в кубинката му.
— Недейте! — отново извика той.
Израелският военен беше прекрачил границата на безвъзвратността и с усилие откопчи крака си. Той насочи пистолета си към арабина и стреля. Два пъти.
Рафика изпищя и се хвърли върху трупа на мъжа си. Шахак насочи мерника на оръжието си към тила й и натисна спусъка още два пъти. Тялото й се разтресе и се свлече до това на Абдула.
— Палестински говна! — Сержантът натика Лиана в спалнята на родителите й и тресна паянтовата врата след себе си.
Вцепенена от шока и смътно съзнаваща какво става, Лиана започна да се съпротивлява, ала не успя да се освободи от хватката на Шахак.
— Zsona! Inahl rabak ars ya choosharmuta! Кучка! Върви по дяволите с тъпия си баща! — изкрещя в ухото й той и зловонният му дъх горещо лъхна лицето й.
Сержантът я фрасна с ръкохватката на пистолета си по тила и я хвърли на леглото. Като обезумял разкъса дрехите й, за да разголи стройното й тяло, и смъкна панталона си към кубинките. Лиана се вцепени при вида на страховито еректиралия му член, мъчително и ужасено проумяла какво ще се случи.
Шахак с гърлено ръмжене я яхна и прикова ръцете й над главата. Лиана изпищя, когато израелецът проникна в нея, пръхтейки като животно. Тялото му вонеше на пот и дизелово гориво от бетеера, който беше негов дом.
— Твой ред е, Игал. — Сержантът излезе от спалнята, като закопчаваше камуфлажния си панталон, вперил поглед в младия резервист.
— Мой ли? — дрезгаво попита младежът и поклати глава.
— Винаги има пръв път, синко. Никога няма да ти бъде по-леко. Влизай и й дай да разбере на оная кучка.
— Хайде, Игал! — извика един от редовните войници. — Ти мъж ли си или какво?
Чувствайки се по-нещастен и смутен от всякога, Игал се остави да го набутат в спалнята. Лиана се беше свила на леглото на родителите си, опряла глава в стената, и тялото й се тресеше от неовладяеми ридания.
Стори му се, че му призлява. Прииска му се да утеши момичето, ала бе разстроен, задето е убил брат й, и се боеше да я докосне. Изчака да изтече достатъчно време, за да се престори, че е свършил онова, за което го бяха пратили, после смъкна панталона си, отвори вратата и излезе, като го намъкваше обратно и вдигаше ципа си.
— Следващият! — лаконично извика той с неуверен глас.
— Уха! — В дома на семейство Сартави отекна одобрителен рев.
Паянтовите врати на двете стаи се отваряха и затваряха, докато и последният израелски войник се изреди на двете сестри. След като освободи яростта си, Шахак се замисли за последиците от това, което бяха извършили.
— Донесете двата калашника от бетеера — заповяда той на един войник.
Хората му знаеха къде крие двете палестински оръжия, наследство от предишно стълкновение, след което сержантът бе решил да не ги предаде, а да ги запази като гаранция в случай на евентуално разследване или повдигане на обвинения срещу неговите бойци.