— Той не е чак толкова хубав — твърдеше най-добрата й приятелка Ана.
— Малко е арогантен — смяташе Роза, друга от тяхната групичка.
— И самодоволен. Като всички сицилианци — съгласяваше се трета.
Карло моментално се бе превърнал в знаменитост сред момичетата от Трикарико.
— Видях те по пътя — искрено отвърна той, но не спомена, че я е наблюдавал предишните две недели и днес нарочно я е чакал да се появи.
— Карло Валенти! Ти си ме проследил дотук! — Макар и малко оскърбена от натрапването в любимото й място, Алегра кой знае защо се радваше, че е насаме с момче като Карло.
— Не е така — възрази той. — Понякога си мисля, че просто е предопределено да се случат някои неща. Такава е волята Божия — прибави момъкът. Последните думи му гарантираха успех с момичетата от Марсала, особено когато смяташе, че религията може да се окаже преграда, която трябва да преодолее. — Когато видях, че някой се спуска насам, просто се надявах да си ти. Така и се оказа.
Алегра усети, че се изчервява, и мислите й запрепускаха. Въпреки подозрителното му минало тя намираше младия сицилианец за интересен. Знаеше, че семейството й няма да го одобри, особено баща й, но дълбоко в нея звучеше настойчив гласец. Едно беше да е първа в класа и съвсем друго — да реализира възможностите си. Ако искаше някога да разпери криле и да полети към света отвъд планините на Трикарико, сякаш казваше гласецът, щеше да има нужда от мъж, малко по-отракан от несръчните местни младежи.
— Харесва ли ти Трикарико? — попита тя. — Предполагам, че тук ти е малко тъпо след Сицилия?
Карло сви рамене.
— Различно е и фермата иска бая работа. Предполагам, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш.
Алегра кимна с глава и двамата се умълчаха. Подухваше приятен ветрец, реката успокоително ромолеше. Момичето започна да се отпуска и несъзнателно се облегна на своята скала-часови.
— Защо напуснахте Сицилия? — наруши мълчанието Алегра.
Карло разоръжаващо се усмихна.
— Баща ми несъмнено си е имал причини. За някои неща изобщо не питам, обаче на твое място не бих вярвал на всичко, което чувам. По-рано работехме в чичовата ми ферма в Марсала и когато се случи оная работа, баща ми реши, че трябва да се преместим и да си купим своя земя. — Той се наведе към нея и я целуна по бузата.
Сепната, Алегра се обърна към него и Карло я целуна по устните.
В първия момент момичето не знаеше какво да прави, после малко й се зави свят от топлото слънце и отговори на целувката. Отначало бавно, после му позволи да я прегърне и двамата се смъкнаха на земята. Усети твърдостта му да се опира в нея и изведнъж една част от нея влезе в спор с друга. Карло пак я целуна и започна да разкопчава роклята й.
— Недей… — неуверено рече тя със странно пресипнал глас. Преди да осъзнае какво става, Карло вече бе разкопчал сутиена й и когато зацелува зърната на гърдите й, Алегра пак реагира, притискайки се към него. Дланта му се вмъкна в гащичките й и й се стори, че се понася върху гребен на вълна. — Недей… — И ахна, когато той насочи ръката й към вече разкопчания си панталон. Беше влажен и твърд.
— Недей! Не бива! — започна да се съпротивлява Алегра.
Обзе я страх и угаси желанието й. Колкото повече се бореше, толкова по-здраво я държеше Карло. Грубо хапеше зърната й, продължавайки да търка ръката й в себе си. Сълзи потекоха по бузите й, когато момчето изви гръб назад и нададе глухо сумтене. Усети го по дланите си, отначало нещо топло, после лепкаво, докато накрая той я пусна.
Алегра се втурна обратно към селото, залитайки по речния бряг. По лицето й се стичаха парещи сълзи, задъхваше се. Когато се увери, че Карло не я гони, тя седна на един камък да се успокои. Накрая риданията й стихнаха.
Чак привечер успя да изтърка петната от роклята си и с все още насълзени очи, момичето коленичи до реката.
— Пресвета Богородице, съгреших пред Теб и небето и не съм достойна да събирам трохите под масата ти. — Тя помоли Божията майка да се застъпи за нея, защото знаеше, че сигурно ще гори в ада. Ясно си спомняше евангелието от Марко и за момента се стопи всякакво усещане за testarda. Монахините често цитираха евангелието. Нейният Бог казваше: „Ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва“.