През нощта Алегра лежа будна в общата спалня и риданията й бяха заглушавани от хъркането на родителите и братята й. Как можеше да получи прошка за такъв тежък грях! Спомни си думите на своя Бог и Спасител и истината започна да я осенява: това беше послание, напомнящо за злините на секса, толкова често подчертавани от епископа. Исус никога не би допуснал да изпадне в такова ужасно положение. Той бе съвършен. Матей пределно ясно говореше за неговото безбрачие. „Който може възприе, нека възприеме“ — заповядваше нейният Господ.
Случилото се между тях с Карло представляваше смъртен грях, защото тя го бе допуснала да започне със свободната си воля, и разбираше какво трябва да стори. Щеше да постъпи в местния манастир на Доминиканския орден и да посвети остатъка от окаяния си живот, за да се поправи. Мъката и угризенията вече сякаш започваха да заглъхват и Алегра си спомни за видението на света Катерина Сиенска, когато Пресвета Богородица държала Катерина за ръка, докато Христос й слагал пръстен. Това означаваше да пожертва всичките си мечти да опознае света извън Трикарико, ала каква скромна цена за този съвършен брак! Щеше да стане Христова невеста! Майката игуменка в манастира „Сан Доменико“ го описваше като мистичен съюз, дар, идващ направо от Господ.
Алегра се върна в настоящето, сепната от тихо почукване на вратата. Тя отвори и на прага застана отец Джовани с кошница, пълна с бисквити, кафе, сладки и шоколад.
— Най-важните неща за студентите!
— Заповядайте, отче — неловко отвърна тя. — Извинявайте за оскъдната обстановка — прибави момичето, канейки го да седне на единствения стол.
— Моля ви! Не се извинявайте. Моята стая е абсолютно същата. И не забравяй, викай ми Джовани. Настани ли се вече?
— Почти. Всичко ми се струва малко обезсърчаващо.
— Винаги е така през първата седмица, докато свикнеш и научиш кое къде е. За пръв път ли си в университет?
Алегра кимна.
— Беше пълна изненада, отче…
Джовани повдигна вежди и въпросително се усмихна.
— Простете, не съм свикнала да се обръщам към духовници на малко име.
— Това е част от програмата. Обясниха ли ти всичко в манастира?
— Не много, от… Джовани — поправи се Алегра, все още несвикнала с такава фамилиарност. — Всъщност майката игуменка като че ли не беше много въодушевена.
Джовани се засмя.
— Понякога промяната не настъпва лесно, но мисля, че в идеята на Йоан Павел Първи има последователност. — Черен облак засенчи мислите му при спомена за човека, към когото се отнасяше с такова огромно възхищение и уважение. — След всеки семестър ще трябва да пращаме кратък отчет във Ватикана — продължи той. — За нашите впечатления, отношенията ни с другите студенти, техните реакции, такива неща, но смея да кажа, че ще бъде чудесно, ако успеем да отворим прашните коридори на Курията за това, което се случва в истинския свят.
Алегра започна да се отпуска, свиквайки с компанията на мъж, който явно знаеше толкова много за всичко и в същото време бе толкова земен.
— Пристигнаха ли другите? — попита тя.
— О, не си ли чула? В диоцеза на отец О’Конъл има такъв недостиг на свещеници, че неговият епископ в последния момент получил разрешение да не праща никого. И не съм сигурен коя е била другата сестра, обаче миналата седмица тя напуснала ордена си, така че ще бъдем само ние с теб. Ако с нещо мога да ти помогна за настаняването, само ми кажи. Аз съм в стая четиристотин и петнайсет на същия етаж. Ако в края на седмицата ти се излиза навън, на няколко минути път пеш оттук има една страхотна малка пицария. В петък вечер правят разкошна пица на дървени въглища и великолепна паста, особено за бедни студенти като нас. — Джовани й пожела buonanotte и Алегра се почувства по-малко самотно.
Това се случи в началото на учебната година. По-късно, макар че все още я смущаваха някои преподаватели в „Ка Гранда“, тя посвикна с новата обстановка. С всяка следваща седмица установяваше, че с нетърпение очаква петъчните разговори с Джовани на вечеря в пицарията.
Алегра забързано се върна от книжарничката, която беше открила на една от малките улички в Милано, с антикварно издание на „Разкритите свитъци от Мъртво море“ на Джон Алегро в чантата си. Погледна си часовника и видя, че има време да стигне за встъпителната лекция на професор Росели за свитъците от Мъртво море, без да се налага да тича. Все още несвикнала съвсем с натовареното улично движение, тя два пъти се огледа и пресече Корсо ди Порта Романа, която водеше към университета. Вмъкна се в аудиторията точно когато лекцията започваше.