Когато наближи дюкяна си, вместо туристи, Али видя, че го чакат две бедуински момчета и едното стиска оръфан чувал от зебло.
— Какво искате? — измърмори търговецът. Той затършува за голямата връзка ключове, която носеше на колана под дрехата си, и отключи ръждивата решетка.
— Праща ни чичо ми — колебливо отвърна Ед-Диб. — Носим едни кожени свитъци, дето може да те заинтересуват.
Турчинът покани момчетата в дюкяна, който миришеше на подправки и маслиново дърво, озърна се в двете посоки на улицата и бързо затвори вратата след себе си. Той разчисти малко място на една маса в дъното и с помощта на стара сребърна лупа проучи странните знаци върху един от свитъците. Накрая остави лупата настрани и замислено зачопли големия си нос, след като не успя веднага да разчете древната писменост.
— Откъде ги взехте? — попита Али.
— От една пещера при Ям Хамела, Мъртво море — побърза да отговори Абу Дабу, защото не искаше Ед-Диб да каже нещо по-конкретно.
— Може и да представляват интерес, обаче ще трябва да ми ги оставите, за да направя някои проверки. Ще ви пратя вест след няколко седмици. Дотогава не казвайте на никого, че сте ги намерили, нито че сте идвали при мен. — С тези думи антикварят ги изпрати навън.
През следващите две вечери Али Еркан проучва находката на момчетата. Така и не успя да разчете писмеността, но три свитъка, изглежда, бяха защитени по-грижливо от другите, въпреки че единият беше на парчета. Той ги отдели от останалите, постави ги в кутии от маслиново дърво и ги скри в една кухина под дюшемето. Предишната седмица бяха идвали на проверка от Министерството на културните паметници, но ако дойдеха пак, едва ли щяха да търсят под пода. Али хвърли една черга върху тайника и реши да потърси съвет от Сирийската митрополия в манастира „Свети Марк“ в Стария град на Йерусалим.
— Какво толкова може да пише в тези свитъци, че да разтревожи Ватикана? — завърши разказа си професор Росели и рязко върна Алегра от Стария град на Йерусалим в аудиторията на „Ка Гранда“. — Явно няма никакво съмнение, че в миналото Ватиканът енергично се е противопоставял на тяхното публикуване — продължи той и в очите му отново заблещукаха пламъчета. Както щеше да установи Алегра, професорът обичаше хубавите загадки. — Още от тяхното откриване Ватиканът е спирал достъпа до свитъците, освен за група от неколцина привилегировани и в по-голямата си част католически учени от Европа и Съединените щати. Група, станала известна като Международния екип. И нещо странно: Ватиканът категорично твърди, че Христос не е имал нищо общо с есейската общност в Кумран, само на един хвърлей камък от мястото, където Йоан Кръстител го кръстил във водите на Йордан.
С напредването на лекцията присъщото accettazione на Алегра все повече се измъчваше, но когато погледнеше Джовани, той изглеждаше съвсем спокоен и това насърчаваше нейната testarda, бунтовната й страна, да се зарови по-дълбоко в твърдите догми на вярата й.
— Което кара някои да предполагат, че в свитъците и особено в свитъка Омега има нещо, което Ватиканът не желае да направи обществено достояние — продължи Росели. — Американката Маргарет Старбърд отбелязва, че авторите на Новия завет са използвали гематрия. Това е литературен похват, при който на буквите в думите се определят цифри. Сборът на някои изрази дава сакрални числа, които на свой ред изразяват скрит смисъл. Подозирам, че част от отговора се крие в така наречените числа на Магдалина.
Професорът взе тебешир и се обърна към черната дъска.
— Нито евреите, нито гърците имат отделни символи за числа и те се изразяват с букви. Например на гръцки — каза той, като пишеше на дъската:
„алфа α = 1
бета β = 2
гама γ = 3“
— И така нататък — поясни преподавателят, изписвайки цялата азбука чак до омега, Ω. — Което означава, че всяка дума на гръцки и иврит има числова стойност, която се получава от сбора на буквите. Маргарет Старбърд привлича вниманието ни към Христовото сравнение на царството небесно със синапово зърно. На гръцки синапово зърно е κοκκος σιναττεως, което възлиза на хиляда седемстотин четирийсет и шест. На пръв поглед описанието на царството небесно като синапово зърно изглежда странно, но е измамно елементарно. — Очите на професор Росели затанцуваха.