— Числото хиляда седемстотин четирийсет и шест е образувано от сбора на шестстотин шейсет и шест и хиляда и осемдесет. Като еврейски равин, Христос отлично е знаел значението на тези две числа. За есеите шестстотин шейсет и шест е представлявало слънчевата енергия на мъжкото начало. Много интерпретации на притчата за синаповото зърно са налудничави, но когато приемем, че другата част на сбора — числото хиляда и осемдесет, представлява лунната градивност на женското начало, смисълът става съвсем ясен. Тази притча не само свързва Христос с есеите, но числовият код на синаповото зърно е просто и ясно заявление от страна на Исус, че царството небесно не е изключително мъжко, а съчетание от мъжкото и женското, равновесие на ин и ян. Христовата числова стойност хиляда седемстотин четирийсет и шест на синаповото зърно съдържа изгубената женственост на християнството. — Професорът замълча за миг и като че ли се натъжи. — Ранните християнски отци брутално са потъпкали това послание. Някой може ли да ми даде пример?
За пореден път отговори Джовани.
— Всички преписи на евангелията на Тома, Мария Магдалина и Филип, гностическите евангелия, били унищожени по заповед на лионския епископ Ириней през сто и осемдесета година, защото застрашавали властта на мъжкото свещеничество.
Росели се вторачи в студента с растящо уважение. Не бе обичайно да откриеш, помисли си той, толкова очевидна интелигентна откровеност у католически свещеник.
— Или поне така си мислели ранните отци на Църквата — продължи Джовани, — но някой си направил труда тайно да пренесе преписи на гностическите евангелия по течението на Нил и да ги зарови в пръстена делва при Наг Хамади, където останали близо две хиляди години. Те били грижливо увити и един арабски бедуин ги открил, докато копаел сабах, подпочвения слой, с който фелахите наторяват посевите си по бреговете на африканската река. Днес много учени са на мнение, че тези паметници е трябвало да бъдат включени в Библията, за да осигурят равновесието между мъжкото и женското начало, което било потъпкано от ранните църковни отци.
— Също като свитъците от Мъртво море, открити само две години по-късно — прибави професор Росели. — Все едно че космосът е координирал момента на съответното им откриване, за да ги свърже. Отец Донели повдига един важен въпрос. В религиите на древните се наблюдава равновесие между боговете и богините и едва в сравнително късно време се възцарило мъжкото начало. Аз съм сред онези, които смятат, че доминираните от мъжете религии представляват опасно нарушение на баланса и в резултат са нанесли неизмерими щети на света. С появата на оръжието за масово унищожение доминираните от мъжете религии представляват заплаха за човечеството.
Това вледеняващо пророчество накара Джовани отново да се замисли какво знае Росели за съдържанието на свитъка Омега.
Професорът сякаш прочете мислите му.
— Ще бъде интересно да видим дали теориите на Старбърд за тайните числа в Новия завет идват от свитъка Омега. — Погледът му помръкна за миг. — Макар да подозирам, че той съдържа много повече от числата на Магдалина. След ваканцията ще разгледаме значението на числото, от което според мен най-много се боят във Ватикана: сто петдесет и три. Винаги съм бил оптимист и някои от вас може би ще пожелаят да направят известни проучвания през ваканцията. Възможно е това да е свързано с риба и градове, падащи от небето — дяволито добави той. — И когато продължим, ще бъде полезно да чуя и някой друг, освен отец Донели.
В „Ла Пицария Милано“ гъмжеше от студенти, но Алегра забеляза Джовани, макар и „неуниформен“, в едно от малките ъглови сепарета.
— Buonasera, Алегра! — Джовани се изправи, за да може младата жена да се провре в тясното сепаре. Той й наля кианти от гарафата, която бе поръчал. — Спагетите са на път — съобщи свещеникът. — Salute!
— Salute — отвърна тя и както обикновено, веднага се отпусна в неговата компания.
— Как ти се стори днес старият Росели? — попита Джовани, като се наведе напред, за да не се надвиква с обичайната за петък вечер студентска врява.
— Провокативен е, нали?! Това ми хареса, въпреки че имам да уча още много. Преди да дойда в Милано, изобщо не бях чувала за есеите и техните свитъци от Мъртво море, камо ли за това, че от Ватикана може да забраняват достъпа до тях, обаче най-много ме заинтригува свитъкът Омега. Смяташ ли, че съществува?
От необходимостта да отговори веднага го спаси пристигането на вечерята — две вдигащи пара чинии путанеска, спагети с маслини, домати, аншоа, люти чушки, чесън и босилек. Знаеше, че трябва да разкаже на някого за тревогите си около смъртта на папа Йоан Павел I и свитъка Омега, за да се опита да гарантира, че търсенето на истината ще продължи. Всички, свързани с диренето на свитъка, бяха изчезнали безследно, липсваха научни статии, безпощадно бяха дискредитирани видни учени. Не му се щеше да въвлича други хора в опасния въртоп, който явно заобикаляше свитъка, ала имаше нужда от довереник. Алегра беше единственият човек, на когото можеше да има пълна вяра. Тя притежаваше един от най-невероятните интелекти, с които се бе срещал през последните години.