— И след като поздравихме отец Донели с добре дошъл, хайде заедно да възхвалим Господ с химн осемстотин и трети, „Слава, хвала и почит Тебе, царю избавителю“.
Със зачервено от гордост топчесто лице, синьора Фарини с всички сили настъпи дървените педали и столчето на органа тревожно заскърца под тежестта й. Хорът на виенските момчета не би се почувствал застрашен от конкуренцията, ала малкото паство в енорийската черква „Богородица Адолората“ компенсира липсата на хорова школовка с огромно въодушевление.
— Ти си цар Израилев, Ти си Син Давидов…
Израел се намираше на близо три хиляди километра оттам, но докато думите на стария химн отекваха из италианското селце, беше ясно, че Христовото влияние по бреговете на Тиренско море не е по-слабо, отколкото по бреговете на Галилея — любов, търпимост и чувство за обществена принадлежност. Когато не бе извратено от властта и покварата на Ватикана и другите християнски организации, посланието на Христа изненадващо се доближаваше до това на Авраам и Мохамед.
— Бих могла да свикна с този живот — измърмори Алегра, облегната на кърмата на лодката и затворила очи, греейки се на лъчите на утринното слънце. — Наистина ли се налага да се връщаме утре?
Джовани гребеше с мощен и уверен ритъм и с всеки замах малката лодка подскачаше напред. Смарагдово-тюркоазните вълни на Тиренско море искряха зад дървения кил.
— Нали каза, че предпочиташ да работиш по домашното на професор Росели?
— Може да хвърляме чоп, обаче това сигурно ще спечели — отвърна Алегра, като повдигна клепача на едното си око. — Къде ме водиш, Джовани Донели? — Беше изпаднала в странно дяволито настроение. — Защото не съм сигурна, че кардинал Петрони би одобрил.
— Е, аз нямах намерение да му казвам, но след следващия нос има едно заливче. Татко ни водеше там на пикник, когато бяхме малки. Дотам се стига само по море, затова цялото семейство се натоварваше на рибарското корабче. Той хвърляше котва на безопасно разстояние от скалите и ни откарваше на брега с лодка.
— Sei fortunato. Имаш късмет, че си израснал тук. Знаеш ли, че аз за пръв път се качвам на лодка?
— Наистина ли? — В първия момент Джовани се изненада, после се засмя. — Предполагам, че в Трикарико няма много лодки. Тук сме разглезени. Морето ми липсва.
Двамата потънаха в спокойно мълчание, нарушавано само от ритмичното глухо блъскане на веслата в ключовете им. Алегра остави ръката си да виси отстрани и наблюдаваше песъчливото дъно в кристалната вода. Отначало се бе страхувала и беше мислила да сподели тайната си с Джовани, ала утрото бе толкова красиво и ветрецът — толкова слаб, че заливът Поликастро успокои опасенията й. Когато заобиколиха обраслия с ниски борове нос и най-после видяха малкия плаж, Алегра се почувства в пълен мир със света.
Килът леко застърга в сивия каменист пясък. Джовани прибра веслата и й помогна да слезе от лодката. Двамата пренесоха рогозката и кошницата на тревата под боровете.
— Ще поплуваме ли преди обяд?
От покоя на Алегра изведнъж не остана нито следа.
— Джовани… — Тя провеси нос. — Исках да ти кажа по-рано… Не мога да…
Той се смути и леко я хвана за раменете.
— Какво не можеш? Какво не е наред?
— Не мога да… — заекна момичето. — Не мога да плувам. — И се изчерви от срам.
Джовани нежно повдигна брадичката й с показалец и очите им се срещнаха.
— Аз съм виновен. Трябваше да се сетя, когато ми каза, че за пръв път се качваш на лодка. Всъщност искаше да кажеш, че за пръв път си на море, нали?
Алегра кимна с глава.
— Ей — тихо рече той. — Мисли за това като за поредното малко приключение в живота. Ако искаш, ще влезем само дотук. — Джовани посочи с ръка до тънкото й кръстче. — И ще ти дам първия урок, съгласна ли си?
Тя отново кимна, все още с нещастна физиономия.
— Само ако се усмихнеш.
— Благодаря ти — признателно отвърна младата жена.
Той я хвана за ръката и я поведе към морето.
— Съвсем естествено е да си нервна, но повярвай ми, ако се наложи, винаги можеш да стъпиш на дъното. Първо ще ти покажа как да се държиш на повърхността. Гледай сега.
Алегра го последва в топлата вода и като се отпусна в ръцете му, се остави да я повдигне по гръб. После се паникьоса и го прегърна с ръце, като се давеше и плюеше вода.
— Хванах те, хванах те, успокой се — меко каза Джовани, като я държеше.