Главната готвачка, която й се стори доста по-симпатична от монахинята на входа, се появи с предястието.
— Baccalà con ceci — солена треска с нахут.
— Надявам се, нямаш нищо против, но поръчах проста храна. Сестра Мария готви една от най-старите си рецепти. Cotolette alia Pontremolese — телешки котлети с чесън и каперси.
Алегра се зачуди какво яде кардиналът, когато менюто не е толкова просто.
— И виното за котлетите, шато марго хиляда деветстотин шейсет и шеста. Едно от по-фините вина медок според мен — прибави Петрони и напълни чашата й от кристалната гарафа, в която превъзходното вино беше оставено да диша.
— Не съм свикнала с толкова хубаво вино, Ваше Високопреосвещенство. Ние студентите в Милано харесваме евтиното и веселото. — Думите й трябваше да жегнат неговата арогантност, макар Алегра да знаеше, че трябва да внимава. Той бе опасен човек.
— Утешенията на службата. И моля те, наричай ме Лоренцо. Когато сме насаме, няма нужда от титли. — Джовани й беше казал същото, но поканата на Петрони имаше друг нюанс. Той се усмихваше, ала очите му оставаха студени, тъмни и безизразни.
Побиха я тръпки, като че ли се взираше в очи на змия. Дори алкохолът не можеше да стопи леда в стомаха й. Сетивата й бяха претоварени, предупреждаваха я да бъде нащрек.
Като продължаваше да се усмихва, Петрони за миг облиза устните си с език.
— Salute — отново вдигна наздравица той и се премести, за да се чукне с нея. — Приятен ли беше престоят ти в университета?
— Много — отвърна Алегра, решена да не се остави на Петрони в разговора. Знаеше, че отговорът й ще го изкара от равновесие. Нещо инстинктивно й подсказваше, че той не е подготвен за откровеност.
Освен почти недоловимо присвиване на очите, той не издаде нищо.
— Разбира се. И кое ти допадна най-много? — В него се надигаше гняв към предизвикателността и непокорността на тази монахиня. Усилваше се и възбудата му от очакващата го плячка. Кардиналът проверяваше и най-малките слабости в защитата на Алегра. Вече знаеше, че иска да я смачка, напълно.
— Труден въпрос — с обезоръжаваща усмивка рече тя. — Предполагам, лабораторната работа и обещанията, които дават проучванията на археологическа ДНК. — Младата жена усети, че споменаването на ДНК е улучило целта си.
— Намираш ли нещо за смущаващо? — все по-сприхаво попита Петрони.
— Не толкова смущаващо, колкото изключително интересно — почти нахално отвърна Алегра. Кардиналът запази безизразната си физиономия, но тя виждаше неудобството му и това й доставяше удоволствие. — Професор Росели има теория за произхода на ДНК. Смята, че тя е прекалено сложна — прекалено фина, точно тази дума използва, за да е еволюирала за сравнително краткото време, откакто нашата планета е станала обитаема и се е появил животът. Той е убеден, че ДНК произхожда от по-високоразвита цивилизация и според мен има право. Като се има предвид, че учените са потвърдили съществуването на милиарди галактики като нашата, изглежда невъзможно в някоя от тях да няма живот и поне една-две от тези цивилизации да са значително по-развити от нас. — Тя замълча за миг и лекичко повдигна вежди.
— Продължавай, това е много интересно — насърчи я Петрони, като овладя гнева си.
— Неговата теория, изглежда, донякъде противоречи на учението на Ватикана, обаче Франсиз Крик, откривателят на структурата на ДНК, явно има подобни възгледи.
— Пак онази стара глупост. — Смехът на кардинала прозвуча странно кух. — Изобщо не се смущавай, Алегра. Това им е проблемът на някои от онези стари професори в светските университети. Нямат канонична подготовка, но постоянно разпространяват всевъзможни теории за заговори.
— Професор Росели очевидно смята, че теорията на Крик и свитъкът Омега са свързани. — Да видим как ще реагираш на това, доволно си помисли тя.
Погледът на Петрони видимо се втвърди.
— Какво казва по този въпрос твоят професор? — Трябваше му върховно усилие, ала кардиналът успя да запази спокойствие.
— Просто, че ако бъде открит, свитъкът Омега може да потвърди теорията.
Сега смехът на кардинал Петрони прозвуча малко истерично.
— Тези митове се разпространяват от години, Алегра — студено заяви той. — Между свитъка Омега и чудовището от Лох Нес има много общо — и двете са пълна измислица. Разбрах, че освен теология ти завършваш и химия с отличен — ловко върна разговора към нея Петрони и го отклони от повече дискусии върху свитъка Омега. — Внушителен успех, както и да го погледнеш. Естествознанието е една от великите науки, но изборът ти може би ще заинтригува мнозина.