Той се въздържа да попита защо изобщо се е наложило неговият колега да се катери по покрива на джамията. Навярно случай на „направи си сам“, както очевидно щеше да е със самия Джовани. Когато пристъпи към проснатия имам, мъжете неохотно се отдръпнаха, за да му направят път. Орехът пак запротестира.
— Кажи им, че мога да му окажа първа помощ.
Момчето се озадачи.
— Тебиб, доктор — добави Джовани, като позаобиколи истината и напрегна своите елементарни познания по арабски в опит да му обясни.
Палестинчето кимна с глава.
— Тебиб.
Шушукането стана почти уважително и пролуката в тълпата се разшири. Джовани приклекна в праха. Спомни си единствения случай, когато беше давал първа помощ, навремето, когато играеше футбол, и сега докосна китката на имама. Пулсът му не бе силен, но поне се усещаше и човекът дишаше. Младият свещеник огледа шията му и докато проверяваше зениците, за да види дали са еднакво големи, имамът изпъшка.
— Как се казва? — Джовани повика момчето. — Моля те, превеждай ми.
— Казва се Ахмед Сартави, обаче можеш и сам да разговаряш с него.
В първия момент Джовани се озадачи.
— Знае английски, така ли?
Малчуганът кимна.
Ахмед пак изпъшка и се опита да се надигне, ала Джовани му даде знак да лежи неподвижно.
— Как се казвате? — попита го той, без да обръща внимание на учуденото изражение на палестинчето.
Имамът го измери с очи.
— Ахмед. Ахмед Сартави — дрезгаво отвърна пострадалият.
— Знаете ли къде се намирате?
— Да, в моето село. — Беше негов ред да се озадачи.
— Знаете ли коя дата сме?
— Защо ми задавате всички тези въпроси? Поправях покрива, когато паднах — отговори арабинът, този път с очевидно раздразнение.
Джовани му се усмихна.
— Всичко е наред. Бяхте в безсъзнание. Ясно ли виждате? Зрението ви не е ли замъглено?
— Малко, обаче проблемът е, че ме боли глезенът.
Замъгленото зрение не беше добър признак, помисли си Джовани, повече загрижен за това, отколкото за глезена на Ахмед.
— Кой, левият или десният?
— Десният.
Свещеникът потърси признаци за счупване, но освен подуването нямаше нарушение или потъмняване на кожата.
— Можете ли да го раздвижите?
Ахмед бавно повдигна крака си и предпазливо размърда стъпало.
— Предполагам, че нямате лед? — попита Джовани момчето, което напрегнато ги наблюдаваше.
Малкият се засмя.
— Не, явно нямате. Можеш ли да ми намериш вестници, много вестници, и някакъв канап? — Италианецът се обърна към Ахмед. — Според мен не е счупен, но за всеки случай ще ви закарам в Назарет.
Джовани направи от вестниците две импровизирани шини. Шушукането на зяпачите се усили, докато ги завързваше на глезена на пострадалия.
— А сега да ви пренесем в колата ми — рече младият свещеник, като го подпираше отзад.
На пътя им не щеш ли се изпречи орехът и размаха ръце. Порой словоизлияния на арабски, насочени към Джовани в частност и изобщо към всички останали.
Костелив орех, кисело си помисли италианецът и сподави усмивката си, когато Ахмед отговори с няколко остри думи. Възрастният арабин млъкна.
Когато стигнаха в Назарет, последните слънчеви лъчи се отразяваха от купола на базиликата „Благовещение“, чийто връх приличаше на огромен фенер. Това беше най-голямата черква в Близкия изток, построена на мястото, където според легендата архангел Гавраил съобщил на Мария, че ще роди Христос. Назаретската болница се издигаше върху висок хълм над базиликата и града.
— Надявам се, че има дежурен лекар — скептично рече Джовани, шофирайки с максималната скорост, която смееше да вдигне, по лъкатушната улица Вади ел-Джувани.
— Има. Назарет може да не е най-живописният град на картата, обаче тук живеят шейсет хиляди араби, да не споменавам петдесетте хиляди евреи в новия квартал. — Ахмед потрепери от болка, когато Джовани рязко зави, за да избегне една голяма дупка.
— Съжалявам — извини се младият свещеник.
Имамът изглеждаше облекчен, когато най-после паркираха и Джовани му помогна да стигне до травматологията. Всички от персонала, изглежда, бяха затрупани с работа и мина час, докато извикат името на Ахмед Сартави и го преведат през двукрила пластмасова врата.
Джовани вдигна поглед от мястото си в претъпканата чакалня. Пред него стоеше млада арабска медицинска сестра.