— Ще го задържим за наблюдение до утре сутрин. — Гласът й прозвуча странно агресивно.
— Той добре ли е?
— Още не сме сигурни.
— Кога ще стане ясно? — попита Джовани, като се чудеше защо след близо цял час не бяха стигнали до заключение.
— В тая болница има и други пациенти — отсече сестрата. — Израелците обстрелваха едно село на юг оттук и някои от ранените няма да оцелеят.
И сякаш за да потвърдят думите й, в далечината завиха сирени.
— Елате утре сутрин — малко по-любезно продължи тя. — Дотогава специалист ще има време да проучи рентгеновите снимки и ще можем да ви съобщим малко повече.
Джовани кимна с глава и сестрата изчезна през двукрилата пластмасова врата.
Когато стигна до главния вход, първата линейка профуча покрай него на път за спешното отделение. Щом спря и сирената стихна, санитари в окървавени бели престилки отвориха вратите и изкараха на носилка арабско момче без един крак. Другият беше превързан с подгизнали в кръв бинтове. Джовани дълбоко си пое дъх. Детето нямаше повече от осем-девет години.
18.
Наблус
Тренировъчният център на Хамас приличаше на всяка друга къща на обикновена улица в предградията на Наблус. Беше осем вечерта — полицейският час. Тесните и лъкатушни сокаци пустееха. Сегиз-тогиз преминаваха само израелски патрули. От 1967-ма израелците постепенно налагаха все по-строги ограничения на палестинския народ и сега им бяха забранили да се придвижват между селата и градовете. Палестинците бяха затворници в доскорошната си родина.
Едва двайсет и осем годишен, Юсеф Сартави вече бе заместник главен аудиоинженер в „Кохатек“. Не беше лесно. Повечето нощи се будеше с вик — образите на сестрите му, покосени от израелския сержант, бяха врязани в паметта му. Крепеше го единствено омразата му към врага и двойствената му роля в по-зловещата и тъмна организация, в която работеше — Хамас. Вродената му жажда за знания намери отлично приложение в измислянето на начини за унищожаване на израелци и той нямаше да се успокои, докато не изтласкаше и последния в Средиземно море. Тази омраза бе насочена и към Ахмед, неговия страхлив брат миролюбец, който го беше принудил да седи със скръстени ръце по време на убийството. Юсеф си бе обещал да накара Ахмед да си плати и беше отбелязал дома му в Мар’От като потенциална мишена. Обикновено не присъстваше на лекциите за самоделните бомби, но мнозина млади камикадзета на Хамас биваха залавяни, преди да достигнат целта си, и той бе там, за да е сигурен, че ще вземат нужните предпазни мерки.
Махмуд Акел беше нисък и як. На същите години като Юсеф, по образование той бе учител по химия. Изгубил цялото си семейство при израелска хеликоптерна атака срещу Дженин, Махмуд се беше включил в Хамас и сега преподаваше на младите камикадзета как се правят взривни вещества и самоделни бомби.
— Днес ще вземем инструкциите за получаване на експлозиви от обикновена каменна сол — започна Махмуд.
Насядалите около масата четири палестинчета внимателно слушаха.
— Някой от вас може да каже, че амониевият нитрат в изкуствения тор е по-подходящ. Така е и израелците го знаят, затова купуването на големи количества ще привлече внимание. Каменна сол има предостатъчно и масово се използва за готвене, така че няма да породи никакви подозрения.
Той разгърна голям лист хартия на масата.
— Днес ще направим експлозив на хлоратна основа. Ще започнем с производството на натриев хлорат от натриев хлорид, обикновено наричан „сол“. И веднага едно предупреждение — прибави Махмуд, забелязал нетърпението, изписало се на младежките лица. — Взривните вещества са опасни. Замърсяването може да ги направи нестабилни, триенето и топлината могат да доведат до експлодирането им. При работата с тях трябва да сте крайно предпазливи, за да останат в положението на слугата, а не на господаря.
Ниският палестинец ги преведе през процеса на електролизата, обясни им, че образуваният при реакцията водород трябва да се изведе през покрива, за да се избегне експлозия, че солената вода трябва да циркулира, за да се избегне развиване на прекалено висока температура, научи ги да изчисляват големината на катода и анода, за да получават нужната плътност, показа им как да събират кристалите натриев хлорат, внимателно да ги счукват и смесват с вазелин и накрая да изчисляват критичната плътност за бомбата.
— Процесът може да ви се струва времеемък, обаче взривното вещество, което получаваме, е много мощно и евтино — отбеляза Махмуд.