— Ще ми се и аз да имах такава представа за Корана, но да, имаш право. Досега Даниил се е оказал ужасяващо точен. Доколкото си спомням неговото тълкувание на Навуходоносоровия сън, той казва: „Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — от сребро, коремът и бедрата му — медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени“. Сънят на Навуходоносор е пророчество за четирите империи, всяка от които ще падне. Златото са могъщите вавилонци, среброто — мидо-персите, започващи с Кир Велики, който завладял Вавилон през петстотин трийсет и девета година преди Христа, бронзът са гърците и Александър Велики, а падането на желязната империя все още предстои.
Ахмед утвърдително кимна с глава.
— Желязната империя е продължение на Римската, която днес е въплътена в Европейския съюз.
— А къде виждаш Съединените щати в тази картина?
— Според мен Съединените щати не притежават достатъчно финес във външната политика, за да станат империя. Ако хора като моя брат Юсеф постигнат своето, много градове в Америка и нейните съюзници ще бъдат изличени от Земята, преди фанатичните ислямски елементи най-после да насочат вниманието си към Европа.
— Значи Юсеф се отнася с нетърпимост към другите религии, така ли?
— Нашето семейство беше избито от израелците. Оцеляхме само ние двамата. Ще ти разкажа за това друг път, но Юсеф се е заклел да отмъсти и не може да проумее защо не постъпвам като него. Аз разбирам омразата му, ала не мога да я оправдая, защото омразата поражда още омраза. От друга страна, Арафат имаше много възможности да постигне мир, но не е способен да се възползва от тях.
— Някога мислил ли си да се занимаваш с политика, Ахмед?
— Не и докато е жив Арафат. Той е ужасно корумпиран и само ще хвърля усилията си на вятъра. Винаги ще смятам, че трябва да провеждаме избори, но ако той се кандидатира, сериозно ще се питам дали да участвам в тях. Някой трябва да направи нещо за този все по-задълбочаващ се цикъл на агресия, Джовани. Цяло поколение деца са възпитани в омраза към Запада — нещо, на което американските политици явно не обръщат внимание. Когато тази омраза започне да излиза извън контрол, предупреждението за гибелта на човечеството става съвсем ясно.
20.
Йерусалим
През следващите дни енориашите от Мар’От задружно помогнаха на своя нов скромен свещеник да се настани. Неколцина мюсюлмани също се присъединиха към своите християнски братя. Добротата на Джовани към техния имам не бе останала незабелязана и черквицата заедно със стаичката за свещеника за удивително кратко време бяха почистени и можеха да се използват. Патрик О’Хара също изпълни обещанието си и по-малко от две седмици след пристигането си в селото Джовани беше повикан в Йерусалим, за да се запознае с Йоси Кауфман, жена му Мариан и сина им Давид. Младият свещеник подрани и винаги отзивчивият към околните Патрик му разказа историята на семейство Кауфман.
— През годините Кауфманови са получили повече от падащия им се дял семейни трагедии. Йоси и Мариан изгубили родителите си в Холокоста и най-големият им син Михаел загинал по време на Шестдневната война през хиляда деветстотин шейсет и седма. Давид също воювал като млад взводен командир и участвал в атаката и освобождаването на Стария град. Всъщност той е човекът, успял да превземе Рокфелеровия музей от йорданците и заедно с него — хранилищата, в които се пазели свитъците от Мъртво море. Въпреки че мрази да разказва тази история, аз ще го накарам да ти опише как го е сторил. Страшно е интересно.
След вечеря Патрик, Джовани, Йоси, Мариан и Давид се настаниха на големите удобни фотьойли в разхвърляния кабинет на епископа.
— Basta, basta, Патрик. Превъзходна вечеря, както обикновено, ами domani? Утре? Утре трябва да ходя на работа. — Професор Кауфман бе свикнал със своя домакин и възрази, когато Патрик му напълни чашата. Йоси беше висок и широкоплещест, със светло лице и бръчици от смях. Чувството му за хумор също се отразяваше в меките му сини очи.
— Знаеш ли италиански, Йоси? — учуди се Джовани.
— Soltanto un poco, само малко — отвърна ученият, като показа точно колко с палец и показалец.
— Йоси е прекалено скромен — намеси се високата елегантна Мариан. Тъмната й дълга коса лъщеше на слабата светлина и обрамчваше гладкото й лице с меки, но будни кафяви очи. Те бяха поразителна двойка, помисли си Джовани. — Освен английски и иврит Йоси свободно говори италиански и поназнайва сносно арабски и френски.