— Защо точно с мен? — Давид не можеше да проумее какво е отношението на един обикновен взводен командир към източния фронт.
— В момента Старият град и свитъците от Мъртво море са в ръцете на йорданците. Свитъците се съхраняват в Музея на Палестина. Когато воювахме с Египет през хиляда деветстотин петдесет и шеста, йорданците останаха неутрални. Кабинетът е на мнение, че и сега ще се случи същото, обаче аз не съм съвсем сигурен.
— Смяташ, че йорданците ще ни нападнат, така ли?
— Казано честно, да. За разлика от ноември петдесет и шеста, тоя път йорданците знаят, че Израел е сам. Няма ги нито британците, нито французите, а Съединените щати и Съветите ще се опитат да не се намесват. Йорданците близо двайсет години обсаждат твоя университет и нашия малък анклав на хълма Скопус. И с удоволствие ще си го върнат. Най-важните свитъци от Мъртво море се пазят в Рокфелеровия музей. — Бригаден генерал Ковнер стана от масата и извади една от картите в стенния шкаф. На нея бяха представени Йерусалим с околностите му и дислокацията на йорданските бойни части. Той разтвори тъмночервената папка на масата и постави няколко въздушни снимки и хоризонтални планове на музея пред Давид.
— Рокфелеровият музей се намира на улица „Султан Сюлейман“. — Менахем Ковнер посочи Керем ел-Шейх — хълм до североизточния ъгъл на крепостните стени на Стария град, където беше построен музеят. — Преди три месеца йорданците го национализираха.
— Значи сега е собственост на Йордания, така ли?
— Точно така. И макар да не съм убеден, че семейство Рокфелер си умират от радост, в известен смисъл йорданското правителство действа в наша полза. Ако ни нападнат и влязат във войната, и ако — и това е най-важното — ние ги изхвърлим от Йерусалим, музеят и неговото съдържание ще попаднат в израелски ръце.
Давид съвсем ясно разбра какво се иска от него.
— Искаш да взема свитъците от Мъртво море. — Думите му не прозвучаха като въпрос.
Неговият бригаден командир се усмихна.
— Не сам. От време на време с твоя батальонен командир ще проявяваме интерес към напредването ти. Като се имат предвид образованието и знанията ти за свитъците, на теб се пада да се погрижиш тези безценни антики да не бъдат изгубени за световната наука. Наредих редник Йосиф Силберман да бъде прехвърлен в твоя взвод, за да ти помага, обаче той е доста необикновен новобранец.
— Необикновен ли?
— Допреди няколко седмици беше затворник в Рамала и освен да го научим да стреля, за да се защитава, нямахме време да го подготвим както трябва.
— В Рамала ли? Какво е направил? — попита Давид, заинтригуван какво ще спечели неговият взвод от услугите на човек, държан в един от най-строгите затвори в Израел. — Защо ми го пращаш?
Бригаден генерал Ковнер се пресегна за тънка зелена папка с надпис „Силберман“.
— Неговото служебно досие и кратка биография. Не е опасен и е изключително интелигентен. Придавам го към теб, защото е майстор касоразбивач, един от най-добрите.
— Искаш да отвори трезора на Рокфелер, така ли? — тихо рече Давид.
— Точно така. Вратите на трезорите в Рокфелеровия музей са големи и тежки и за проникването вътре ще са нужни много експлозиви и време. За съжаление въпреки всичките ни усилия от Мосад не успяха да научат комбинацията. Излишно е да ти казвам, че свитъците от Мъртво море са незаменими и светът изобщо няма да се зарадва, ако пострадат, докато взривяваме вратите.
— Ами с ключар?
Ковнер поклати глава.
— Нямаме представа с колко време ще разполагаш. След като превземеш музея, йорданците може да организират масирана контраатака, щом се досетят каква е целта ни. Силберман е свикнал да работи бързо под напрежение. Освен това е в негов интерес да отвори трезора.
— Ще го помилват ли?
Бригадният командир утвърдително кимна.
— И ще получи работа в Мосад, на страната на доброто.
Поставянето на Мосад на страната на доброто бе все едно ЦРУ да се определи като човеколюбива организация, помисли си Давид, ала не каза нищо.
— А и нищо не се знае, Силберман може да те научи на едно-друго.
— Не мога да си представя кога пак може да ми се наложи да разбивам сейф, но ще го наблюдавам с интерес. Музеят строго ли се охранява? — попита лейтенантът.
— Достатъчно. Снощи около сградата се е разгърнала самата йорданска пехота, още пехота и танкове са разгърнати около Купола на скалата и Западната стена. — Ковнер проследи с показалец територията около останките от храма, разрушен от римляните през 70 г. сл.Хр.