— Това, което чакахме всички — уверено заяви той. — Както виждате на таблото зад мен, до началото в седем четирийсет и пет остават по-малко от три часа. Стратегията е да ударим мощно и да унищожим арабите на земята. И като се има предвид, че реагират мудно, това не би трябвало да е много трудно.
В залата отново отекна нервен смях.
— Едновременно ще бъдат ударени седемнайсет военновъздушни бази. Задачата ни е да унищожим вражеските самолети в Бир Тамада и Кайро Запад. Първите удари ще извадят от строя пистите, за да не позволим на египтяните да вдигнат самолетите си във въздуха. Следващите вълни ще са насочени към машините на земята. Аз ще водя първата вълна срещу Бир Тамада със заместник-капитан Линовиц, а майор Шапирах ще оглавява първата вълна срещу Кайро Запад със заместник лейтенант Кауфман.
Михаел кимна решително.
— Бени и Михаел — продължи командирът, поглеждайки първо майор Шапирах и после лейтенанта, — след като хвърлите бомбите си, трябва да презаредите с гориво и да се върнете в навигационния изходен пункт ето тук. — Той се обърна към оперативната карта и посочи място край Бардавил и Порт Саид.
Михаел слушаше с растяща възбуда. Командирът включи аспектомат, за да им покаже дислокацията на врага и да очертае задачите им подробно. Египетските сили бяха внушителни: сто и петдесет самолета МиГ-15, осемдесет МиГ-19, сто и трийсет от най-новите руски МиГ-21, дванайсет СУ-7 и трийсет от грамадните стратегически бомбардировачи ТУ-16.
— Ще излетим в пълна радиотишина с изключени радиостанции. Цялата ни стратегия зависи от изненадата.
— Какво ще се случи, ако се сблъскаме с проблем след излитането? — попита един от по-младите пилоти. — Базата ще бъде заета със самолетите след нас и няма да имаме радиовръзка.
— Взимате курс към брега и катапултирате.
Неколцина пилоти се спогледаха. Дори при нормални обстоятелства шансовете да те открият в морето след катапултиране бяха съмнителни. И почти не съществуваше вероятност да те намерят, когато никой не знае къде и кога си катапултирал.
Михаел не хранеше такива опасения. Изпитваше единствено въодушевление. Той бе в първата вълна и скоро заедно с другите отлично подготвени млади израелци излезе от оперативната зала на 101-ва ескадрила във военновъздушната база Хацор. Навън ги посрещна освежаващият утринен въздух. Все още оставаше час до разсъмване и тъмнината обгръщаше тихо жужащата база. Автобусът, който щеше да ги откара при самолетите им, вече ги очакваше със запален мотор. За разлика от техните колеги летци оттатък Суецкия канал, израелците бяха пръснали всичките си безценни самолети в защитни навеси и автобусът един по един остави пилотите по бойните им постове.
Наземният екипаж на Михаел го очакваше. Освен сержанта всички бяха цивилни и подобно на мнозина в израелските въоръжени сили, имаха вид на събрани от кол и въже, ала външният вид лъжеше. Те може да изглеждаха далеч от безупречните екипажи в световните ралита на Формула 1, но всеки в бранша щеше да даде мило и драго, за да привлече при себе си хората на Михаел и другите израелски наземни екипажи. Те можеха да презаредят, превъоръжат и да обърнат самолета за по-малко от осем минути. Това бе един от факторите, които щяха да решат войната във въздуха. През първите два дни израелците щяха да успеят да задържат своите самолети във въздуха през осемдесет процента от денонощието. В света нямаше други ВВС, които да са постигали такъв успех, и той определено не бе по силите на арабите.
Михаел поздрави екипажа с обичайната си усмивка и енергично се покатери по алуминиевата стълбичка, опряна на корпуса на неговия самолет. Вмъкна се в тясната кабина и даде на хората си знак с палци нагоре.
Миражът беше натикан в гнездото си като великанска трикрака пчела, боядисана в жълто-кафяв камуфлаж с малко зелено, което при нисък полет правеше тези самолети трудно различими отгоре. Давидовата звезда сияеше върху вентилационните помпи от двете страни на корпуса — някои неща не бяха създадени, за да се крият. Характерните делтообразни криле бяха извити назад под шейсет градуса, външните горивни резервоари висяха под тях като две исполински пури. Под корпуса имаше сто и петдесет килограмови бомби за разрушаване на самолетни писти, а двете трийсетмилиметрови картечници от двете страни изстрелваха по хиляда куршума в минута. Самолетът на Михаел също разполагаше с ракети въздух-въздух.