Смърт на евреите.
Над пустата улица затрака картечница и Давид и останалите от неговия взвод се прикриха във входове и зад ъгли на сгради. Виждани отзад, редиците зелени и червени трасиращи куршуми изглеждаха сюрреално изящни — те рикошираха от старите каменни стени и свистяха в нощното небе, но откъм тази страна, от която се намираше неговият взвод, гледката определено беше грозна и Давид се приведе, за да не бъде улучен.
— Над Портата! На стената!
— Виждам го! — Един от отдельонните му командири вдигна своя М79 и спокойно се прицели.
— Граната! — Изстреляна с гранатохвъргачка, тя изсвири над пътя и избухна над Дамаската порта. Картечницата утихна.
Смърт на арабите.
— Прикривайте ме! — Давид изтича още четирийсет и пет метра до следващата уличка.
Сантиметър по сантиметър, метър по метър, граната по граната, взводът си проправяше път по улица „Султан Сюлейман“ към Рокфелеровия музей. Малокалибреният обстрел стана спорадичен, ала лейтенантът въпреки това отново поиска да го прикрият, преди да се втурне към ъгъла на „Харун ал Рашид“ и „Сюлейман“. Изведнъж светът изригна и той бе запратен на земята. Зашеметен, Давид разтърси глава и запълзя към най-близката уличка.
— Мамка му! — измърмори под нос той. — Скапани танкове! — Опипа дясната си буза. Кръв. Много.
От подножието на Елеонския хълм пак проблесна изстрел и лейтенантът се просна на калдъръма. Снарядът избухна на четирийсет и пет метра пред него. Явно 6-а бригада не беше успяла да изтласка арабите.
Докато чакаше началото, лейтенант Михаел Кауфман си наложи да се отпусне. Радиотишината му се струваше зловеща. И преди го бяха правили по време на учения, но този път бе наистина. Той за пореден път огледа пулта в търсене на признак за механичен проблем. Не светеше нито един предупредителен индикатор. Миражът имаше едно предимство над обикновените самолети — даже да достигнеше точката на безвъзвратност, Михаел все още можеше да отвори спирачния си парашут и да спре машината в телената преграда на отсрещния край на пистата. Щом предното колело се вдигнеше и той излетеше обаче, всяка повреда в двигателя можеше да доведе до катастрофа. Въпреки жаждата си за битки пилотът нямаше желание да се присъедини към онези малцина, които бяха преживели катапултиране по време на излитане.
Щурвали на неутрална позиция. Бустерни помпи включени. Ключ на форсажа, включен. Хидравлика нормална, ключ надолу. Капак на кабината заключен. Подобно на добре смазана машина, той рутинно отмяташе всяка следваща стъпка от проверката. Отново изпита свободата на движение на щурвала. От дюзите на първия мираж на пистата изригна огнен език. Командирът излиташе. Михаел бе четвърти и когато дойде неговият ред, последва другите самолети по „клавишите на пианото“ и провери жироскопа си спрямо посоката на пистата. В същото време натисна крачната спирачка и бързо „наду“ двигателя. Стрелката, показваща оборотите в минута, бързо се завъртя и когато достигна осем хиляди и петстотин, той освободи спирачките и запали форсажа. Проверявайки запалването, Михаел натисна щурвала напред и почти моментално беше залепен за облегалката от шестте хиляди и двеста килограма тяга на турбореактивния двигател Снекма Атар 9С. Миражът се понесе по дългата писта. Младият пилот изтегли щурвала назад и се понесе след трите сияещи оранжеви пламъка, които вече се бяха издигнали високо над него. Форсажите. Те ускоряваха издигането на самолета до над хиляда и петстотин метра в минута. Предупредителните светлини внезапно угаснаха и той провери тримерите. Бързо изравни и настигна трите оранжеви точки пред него. Над мастилената чернота на Средиземно море към навигационния изходен пункт, избран да даде на израелските пилоти посока за атака от север, откъдето най-малко щяха да ги очакват египтяните.
Излитането на изтребителите и останалите от безценните сто и шейсет израелски бойни самолета беше съгласувано така, че да стигнат над седемнайсетте египетски военновъздушни бази в 07:45, по време на задължителната закуска на египтяните. За да избегнат египетските радари, подхождането към целта не биваше да е на по-голяма височина от двайсет метра. Това изискваше изключително прецизна навигация от страна на израелските пилоти.
Техните египетски колеги и наземните екипи оттатък Суецкия канал спокойно спяха. Главният радар в голямата военновъздушна база Абу Сувейр бе изключен за ремонт, откачените кабели и инструментите на техниците все още бяха пръснати из сградата. Докато лейтенант Михаел Кауфман и останалите от неговата ескадрила се носеха ниско над Средиземно море към Нил и Кайро Запад, много египетски самолети продължаваха да са със защитните си покривала, паркирани крило до крило.