В 07:43 Михаел и Бени Шапирах се издигнаха и се насочиха към целта си, приготвяйки се за египетския зенитен огън, който със сигурност нямаше да се забави много. Михаел видя, че Бени хвърля специално разработените сто и петдесет килограмови бомби точно над пистата пред него и после ги прихвана в мерника си. Парашутите им се разтвориха и забавиха падането им. Ретро ракетите се взривиха и забиха бомбите дълбоко в бетона. Когато пистата пред него изригна, Михаел спокойно се понесе към нея и пусна още две бомби, за да довърши разрушаването й.
След миг двамата вече бяха подминали летището и се издигаха. Обратно в базата си, за да презаредят гориво и да се върнат над Средиземно море, където щяха да патрулират високо над навигационния пункт, в случай че египтяните проумеят израелския навигационен план.
Едва ли имаше такава вероятност, помисли си младият пилот и се усмихна под визьора си, гледайки как миражите зад него бомбардират египетските самолети, подредени като патици на стрелбище.
Лейтенант Михаел Кауфман не можеше да греши повече.
Още два проблясъка от Елеонския хълм и след секунди пътят пред лейтенант Давид Кауфман изригна с оглушителен рев. Нажежени до червено летящи парчета метал откъснаха големи каменни късове от древните стени на Стария град, докато Давид и неговият взвод бяха залегнали на земята. Когато шрапнелите ги подминаха, Давид вдигна ръка с палец към ухото и кутре към устата си, за да повика свързочника си, залегнал малко по-нататък на уличката. Без да обръща внимание на кръвта, стичаща се от раната на бузата му, той насочи бинокъла си към мястото на проблясъците и бавно обходи подножията на Елеонския хълм от другата страна на долината Кедрон. Пустинният камуфлаж не се сливаше добре със зеленината на маслиновата горичка и Давид скоро различи първия йордански танк. Танковете обикновено вървяха в групи по три и той продължи да оглежда склона, докато откри и другите два. Предпазливо извади компаса от страничния джоб на панталона си, ориентира се и набързо пресметна наум, превръщайки посоката на магнитната стрелка в координати на картата.
— Втори, тук двайсет и втори, край.
— Тук втори, край.
— Тук двайсет и втори, нужна ми е артилерийска подкрепа. Квадрат деветдесет и пет, нула шест, деветнайсет, посока двеста осемдесет и пет, три окопани танка, край.
— Тук втори, ясно. Чакайте, край.
Слава богу, че нямаше ограничение да обстрелват цели на Елеонския хълм, помисли си Давид — нямаше да е много приятно да влязат в музея, наблюдавани през мерниците на три сто и пет милиметрови оръдия от малко над хиляда и триста метра разстояние. Нещо повече, неговите командири нямаше много да се зарадват, ако безценните свитъци бъдеха взривени на още повече късчета.
Израелските оръдия, които подкрепяха неговата бригада, се намираха на около шест километра в Парка на розите, недалеч от Кнесета. Разнесе се приглушена далечна експлозия, последвана от металически грохот на експресен влак. Над главите им профуча сто и пет милиметров бронебоен снаряд, ала не улучи целта си и избухна нагоре и надясно от танковете. Давид остана необезпокоен. Наблизо, помисли си той, но недостатъчно. Така или иначе, рядко се случваше пряко попадение още от първия път.
— Наляво сто, надолу сто, огън, край.
— Наляво сто, надолу сто, огън, край.
Пред погледа му Елеонският хълм избухна в яркооранжеви отблясъци. Още по-силен взрив и от дима за миг се появи типичният силует на танково дуло. Един беше елиминиран, оставаха още два, но после първият и след него другият излязоха от прикритието си, хвърляйки големи буци пръст и прегазвайки маслинови дървета по пътя си, докато се оттегляха към съседния хълм.
Давид насочи вниманието си към своята цел. Той разположи картечницата така, че да има добра видимост към входа на музея, и излезе от прикритието си.
— Да вървим!
Първото отделение последва младия си командир към входа. Когато им оставаха само четирийсет и пет метра, от парка около музея бе изстрелян откос и улучи свързочника, който тичаше до него. Към арабската позиция отново полетя граната и сметките бяха уредени.
— Вземете му радиостанцията! — извика Давид и провери пулса му.
Не можеха да направят нищо друго, освен да продължат с атаката. Свързочникът беше женен от седмица. Разгневен, лейтенантът се втурна към стената до входа, където спря, после се хвърли във фоайето и обсипа вътрешния двор с дъжд от куршуми. Златните рибки в басейна бяха прибавени към списъка на жертвите. Арабите бяха избягали.