Стена по стена, коридор по коридор, стая по стая, лейтенант Кауфман и хората му претърсиха музея. Когато се увери, че не са останали палестински и йордански сили, Давид постави часови на покрива и безпогрешно се запъти към хранилищата в подземието, като взе със себе си трима души и Йосиф Силберман.
Дори да бе потресен от факта, че се намира в центъра на престрелка само с няколко дни военна подготовка, редник Силберман не го показваше.
— Тук е. Мислиш ли, че ще можеш да го отвориш?
Силберман се усмихна.
— Техниката е от трийсетте години на двайсети век. Петнайсет минути. Най-много двайсет.
Пред хипнотизирания поглед на Давид Йосиф извади стетоскоп от черната чантичка, която носеше преметната през рамо, сложи си го и долепи края към шайбата. Първо завъртя големия диск наляво, за да освободи обръщача, после един оборот надясно.
— Двайсет и пет — съобщи той, когато стетоскопът му долови характерното изщракване на зъбеца и задействането на лостовия механизъм. — Последното число.
Лейтенантът го записа в бележника си. През краткото време, откакто Йосиф Силберман беше в неговия взвод, той бе започнал да харесва дребния израелец „от другата страна на коловоза“. Силберман му беше предложил да го научи да разбива сейф и отключва ключалка със специалните инструменти, които носеше тъкмо за такава цел. Давид от любопитство намери време да разбере и да упражни този незаконен занаят върху стенен сейф и катинар. И сега наблюдаваше учителя си в действие.
Силберман продължи да върти голямата сребриста шайба със сто черни деления. Когато установи, че старият трезор има само три обръщача, той започна да мърда шайбата наляво-надясно, напредвайки с по едно-две деления. После изведнъж спря.
— Осемнайсет — каза касоразбивачът, когато в стетоскопа му прозвуча тихото изщракване на поредния обръщач.
Силберман свърши по-рано от обещаното. След десет минути той завъртя голямото колело на вратата и грамадните резета безшумно се отвориха.
— След вас, господин лейтенант — с доволна усмивка на лице отстъпи назад дребният мъж. Предизвикателството на незаконното влизане. За Йосиф Силберман нищо не можеше да се сравнява с това удоволствие.
— Радвам се, че си на наша страна — отвърна Давид и влезе в трезора.
Агентът на Мосад не се лъжеше. На стигащите до тавана лавици бяха наредени черни куфарчета. Две бяха поставени отделно от другите и когато отвори едното, младият израелски офицер благоговейно отстъпи назад.
Исаевият свитък. Най-старият до този момент текст на пълната Книга на Исая представляваше кодексът Бен Ашер от Кайро, датиращ от 895 г. сл.Хр. Давид знаеше, че това е пергамент от Кумран, написан най-малко преди хиляда години. Ако имаше време да отвори съседното куфарче, спокойно можеше да забрави за околния свят. Свитъкът Омега криеше послание, което щеше да предотврати края на цивилизацията. От мислите му го откъсна тропот на тичащи крака. В трезора се втурна един от отдельонните му командири.
— Давид! Стигнаха до Стената!
От цели двайсет години Старият град в Йерусалим бе част от границата между араби и евреи. В Еврейския квартал не живееха евреи, тъй като израелците, главно възрастни равини и техни ученици, бяха прогонени от Арабския легион, нахлул из тесните улички през май 1948-ма. Най-свещеният еврейски град беше превърнат в лабиринт от преградени сокаци и бодлива тел. Днес бетонните барикади, телените мрежи и ръждивите железа бяха атакувани от друг легион. 9-та въздушна бригада можеше да прибави и „уличните сражения“ към списъка от уменията си. Къща след къща, улица след улица по Виа Долороза, пътя, по който Христос носил кръста си към своята Голгота, покрай джамията на Омар, където Мохамед се възнесъл на небето. С граната след граната, снайперистки куршум след снайперистки куршум, израелските парашутисти си проправяха път към Стената. Когато слънцето изгря над Стария град, закалените в битки ветерани се притиснаха към древните камъни, издигнати от цар Соломон, и заплакаха. Военният равин на израелските въоръжени сили Шломо Горен вдигна шофара към устните си и дисонантният вой на овчия рог се понесе над снайперисткия огън и по-глухия рев на далечната артилерия. Рави Горен разтвори старата си Тора.