— Слава на името Божие! — Гласът му отекна около храмовия хълм. — Доме Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит. Той чу молбата ти. И стана твое спасение. Благодари на Господ, защото Той е добър и вечна е Неговата непоколебима любов.
Израилтяните се завърнаха.
Бригаден генерал Кауфман се намираше в командния център, когато се получи вестта. Никога не беше виждал такова нещо. Из залата отекнаха мощни овации, по лицата на генерали и сержанти се стичаха сълзи. Паметен ден сред много други в дългата и осеяна с битки история на еврейския народ.
Бойните действия навсякъде се развиваха по-добре, отколкото се бяха надявали израелците. През първите няколко минути на войната бяха унищожени почти половината от египетските военновъздушни сили. Изненадата беше пълна. Съобщиха, че Давид е взел свитъците, и Йоси мислено благодари на Бог, че синът му е в безопасност, а после се помоли и за Михаел.
На път за навигационния изходен пункт двата миража тъкмо преминаваха височина три хиляди метра, когато слушалките на Михаел изпращяха.
— Илюшин четиринайсет, деветстотин метра. Прикривай ме! — извика Бени.
Отдавна нямаше нужда да поддържат радиотишина. Без да дочака отговор, майор Бени Шапирах се понесе в атака към нищо неподозиращия руски транспортен самолет Ил-14.
Михаел огледа небето и тогава го видя да се приближава откъм слънцето на около шест хиляди метра.
— МиГ двайсет и едно по следите ти — бързо съобщи той.
— Ясно, остави го да дойде — отвърна Бени.
Пред почти хипнотизирания поглед на Михаел майор Шапирах прекъсна атаката срещу транспортния самолет и остави връхлитащия МиГ-21 да се приближи към опашката му. Бени намали скоростта и принуди египетския пилот да прелети над него — маневра, която не можеше да се прочете в никой учебник. Тя изискваше стоманени нерви и майорът, един от израелските асове, я беше усъвършенствал в продължение на много часове. Когато злополучният египтянин се стрелна покрай миража на Бени, израелският пилот изстреля три къси откоса. След секунди мигът се разпадна в огнено кълбо.
Михаел продължи да оглежда небето наоколо тъкмо навреме, за да види втори МиГ-21, който се приближаваше под него и се готвеше да атакува миража на майор Шапирах.
— Втори миг по следите ти, аз го поемам — небрежно съобщи той и се понесе в атака след втория египтянин, който допусна грешката да насочи цялото си внимание към целта си, без да вижда нищо друго.
Докато усети, че не е „чист“, вече беше късно, Михаел държеше извиващия се и въртящ се изтребител на мушка, докато се приближи на по-малко от двеста метра. Тогава неколкократно натисна спусъка, бавно и решително, и късите откоси се врязаха в бягащия вражески самолет, който избухна пред него — бе улучил запалващия високооктанов горивен резервоар, който руските авиоинженери винаги разполагаха до кислородната бутилка на пилота. Експлозията за миг го ослепи и той прелетя право през черното кълбо дим.
— Михаел! По следите ти! — В битката беше влязъл трети МиГ-21.
Младият лейтенант инстинктивно рязко зави надясно, после наляво, ала неговият самолет вече се разтърсваше, улучен от египетската картечница. Той се превъртя настрани, отново зави наляво и рязко се издигна нагоре в отчаян опит да се откъсне от преследвача си. Следващият откос разби капака на кабината и един шрапнел удари Михаел в тила. Миражът излезе извън контрол, все още с натиснат докрай напред щурвал. Пилотът се опита да се пресегне към ръчката за катапултиране, ала ръката му бе странно тежка и мудна.
— Катапултирай, Михаел! Удари те! Катапултирай! Катапултирай!
Лейтенант Михаел Кауфман така и не чу думите на майора. При полет с почти звукова скорост Средиземно море беше като бетонна стена. Един от най-добрите млади пилоти на Израел завърши последния си полет.
— Генерал Кауфман, може ли за момент? — Очите на младата израелка с капитански чин бяха влажни.
Йоси инстинктивно разбра какво ще му съобщи тя.
Йерусалим
— Много съжалявам за Михаел. Толкова безсмислена загуба — изрази съболезнованията си Джовани. — Трябва да ви е било много трудно да я преодолеете.
— Да, въпреки че минаха близо двайсет години, той все още непрекъснато ни липсва — тъжно потвърди Йоси. — Това ме прави абсолютно категоричен да не допусна неговият живот и животът на всички други да е отишъл напразно, въпреки че явно не си взимаме поука от историята — мрачно добави той. — Ако не престанем да строим селища на палестинска земя и не започнем сериозни преговори, всички ще стъпим на много хлъзгава наклонена плоскост. Днес отвличат самолети, утре може да е нещо далеч по-страшно.