— Защо говорите така? — попита Джовани.
— Дълго съм служил във военното разузнаване, Джовани. На всички е известно, че някои врагове на Израел се стремят да се сдобият с ядрена технология, но има още нещо. Попадало ли ви е някое мое съчинение върху шифрите в свитъците от Мъртво море?
— Патрик любезно ми даде една ваша статия. Прочетох я с изключителен интерес.
— Тогава сте запознат с моя анализ на ужасяващото предупреждение в свитъка Омега.
Джовани се изкушаваше да свали картите си на масата. Той беше сигурен, че може да се довери на Патрик и Йоси, ала се сдържа. Ватиканът категорично щеше да отрече всичко.
— Есеите са били високоразвита и сериозна общност — продължи Йоси — и според мен, щом са сметнали за нужно да документират това предупреждение, трябва да му обърнем внимание.
След като гостите на Патрик си заминаха, Джовани дълго лежа буден в стаята си с изглед към пътя за Християнския квартал в Стария град. Дали когато бяха избили есеите в Кумран, римляните не бяха унищожили един древен научен център? Младият свещеник разбираше, че мнозина ще проявят скептицизъм, ала също знаеше, че множество древни цивилизации са били далеч по-високоразвити, отколкото се е смятало отначало. Сухата батерия, спомни си той, била изобретена две хиляди години преди да се появи в западната цивилизация. Древните й аналози били направени от меден цилиндър, поставен в смола с желязна пръчка вътре — такъв имаше в Багдадския музей, но когато гърците и римляните наложили предпочитанието си към маслото, технологията била забравена. Дали есеите не бяха нещо много повече, отколкото предполагаше съвременната наука? Отговорът се криеше в Юдейската пустиня.
IV
1990
21.
Милано
Алегра беше вътрешно уверена. Тя бе взела магистърската си степен с отличие и беше постигнала някои забележителни успехи, помагайки на професор Росели в неговите изследвания на археологическа ДНК. Професорът я бе убедил да защити докторат и мигът на истината беше настъпил. Вече бяха изтекли два месеца, откакто бе предала труда си и й се струваше, че с него си е отишло късче от самата нея. Три дълги години на усърдни проучвания. Тя уверено отговори на въпросите на комисията по време на двучасовия изпит, макар че когато излизаше, професор Росели не гледаше към нея и затова се колебаеше как е минало. Докато траеше изпитът, Алегра осъзна, че е можела да постави друг акцент върху митохондриалната ДНК или на връзките с дендрохронологията, ала вече беше късно за това. Младата жена почука на вратата на професор Росели.
— Avanti! S’accomodi.
Бе свикнала с миризмата на неговата лула и това вече не я смущаваше. Някъде сред дима и купчините книги по философия и естествени науки имаше бюро и на него седеше човек. Нейният научен ръководител бе с гръб към нея и работеше на малкия си компютър, поставен на страничен плот. Над бялата му коса, рошава, както винаги, се виеше тютюнев дим. Той се завъртя към бюрото си, за да се обърне към нея, и в обикновено дяволитите му очи проблесна озадачение.
— Седни, Алегра — покани я професорът и посочи стария, разкривен „капитански стол“ пред бюрото си, върху което цареше „научен“ хаос. — Е, как смяташ, че прие докторската ти дисертация комисията? — намръщи се Росели.
Обзе я внезапно съмнение.
— Дадох всичко от себе си, Антонио — отвърна тя.
— Хмм — неприсъщо надуто изсумтя професорът и още повече потвърди нейните съмнения.
Росели затършува в това, което минаваше за кошница с входящи материали, и измъкна някакво писмо от купчината. На лицето му се изписваше очевидно иронично изражение.
— В твоя случай комисията взе интересно решение, доктор Басети.
Алегра се приготви за лоша новина.
— Изглеждаш нервна.
— Малко.
— Не си ли доволна от званието?
— От названието на дисертацията ми ли? — недочу тя.
— От званието! Доктор.
Младата жена неразбиращо го погледна, после проумя какво й казва и притисна длан към устата си.
— Божичко, искаш да кажеш, че съм издържала, така ли?
— Ако имаш някакъв недостатък, който се нуждае от коригиране, млада госпожо, това е, че подценяваш способностите си — вече с широка усмивка заяви Росели. Старческите му очи радостно танцуваха от успеха на хитрината му. — Външно си достатъчно самоуверена, обаче бих искал да си малко по-уверена и вътрешно. — Той сведе поглед към писмото. — Комисията е единодушна. Решихме, че това е една от най-изключителните докторски дисертации за ДНК, които ни се представят от доста време насам. Ватиканът ще даде мило и драго, за да дискредитира съчинението ти, обаче на нас особено ни допаднаха връзките с радиовъглеродното датиране и свитъците от Мъртво море. Твоята теория, че някои от тези свитъци датират от времето на Христос, несъмнено ще разровят истинско стършелово гнездо. Моите поздравления. Удивителен труд, доктор Басети. Това звание ти отива.