— Allora, струва ми се, че мина доста добре, нали, Джорджо? — попита Петрони, когато се върна при него.
— Полезни връзки, Лоренцо, за времето, когато станеш държавен секретар, non è vero?
Лоренцо Петрони впери поглед в дребния непроницаем сицилианец. Имаше полза от Джорджо Феличи и когато ръководеше Ватиканската банка, успя да убеди светия отец да назначи Феличи за негов финансов съветник. Папата се съгласи и миланският банкер скоро получи наградата „Кавалер на Негово Светейшество“. През годините на отсъствието си от Ватикана, докато беше архиепископ на Милано, Петрони много съжаляваше за това развитие на събитията. Авоарите на Ватиканската банка станаха толкова големи, че Феличи се сдоби с пряк достъп до папските покои. Кардиналът се опитваше да измисли как да си възвърне властта и да го принуди да докладва чрез него. Сега, с нещо повече от задоволство си помисли той, това можеше да се осъществи. Предишния ден Негово Светейшество бе съобщил, че кардинал Лоренцо Петрони ще поеме поста държавен секретар на Ватикана. Петрони прие новината спокойно. Това беше в реда на естественото развитие и той най-после се намираше на достижимо разстояние от крайната си цел. Папата, бе забелязал кардиналът, спазваше строг режим и здравето му изглеждаше необикновено стабилно, ала времето щеше да вземе своето.
— Кога възнамеряваш да заемеш поста си? — попита Джорджо.
— Заминавам за Рим идния вторник.
— Може би е малко рано, Лоренцо.
— Защо? — небрежно отвърна кардиналът, но моментално застана нащрек.
— Новият директор на банката монсиньор Паскуале Гарибалди ще трябва да бъде сменен.
Лицето на Петрони не издаде нищо. Когато бяха повдигнали кандидатурата на Гарибалди, той се беше опитал да попречи на назначаването му, тъй като бе известен с болезнената си честност и прозрачност.
— Монсиньор Гарибалди сподели с мен, че се е натъкнал на някои нередности в сметките. Може да е загрял нашата система с двойните фактури — тихо добави сицилианецът.
Пулсът на кардинала се ускори, ала той не отговори. Един техен предишен план едва не го беше вкарал в затвора, но след смъртта на Йоан Павел I двамата с Феличи бяха продължили осъществяването му. Петрони си бе запазил контрола над Ватиканската банка и не беше успял да устои на изкушението от милионите долари, изливащи се в папската хазна чрез банков филиал, обща собственост на Феличи и Ватикана. Хиляди фалшиви и изкуствено занижени фактури от търговските компании на сицилианеца бяха пращани в данъчната служба чрез Италианската банка. Фалшивите фактури подлежаха на много по-малко данъчно облагане. Разликата върху истинските фактури се изплащаше в брой от получаващите ги чуждестранни компании и се връщаше при Феличи и Ватиканската банка. За успеха на този план се даваха съответните подкупи на държавни служители, обаче и Ватиканската банка трябваше да бъде желязна.
— Казах на монсиньор Гарибалди, че трябва да продължи разследването си и че много ми се иска Ватиканската банка да преодолее своите предишни… да речем, трудности. И че трябва да докладва лично на мен. Спечелих малко време, но трябва бързо да се справим с него — мрачно се усмихна Джорджо.
— Остави този проблем на мен — заяви кардиналът, ядосан от надменността на сицилианеца. — Междувременно има още един неотложен въпрос. Идната седмица професор Антонио Росели се готви да изнесе лекция за свитъка Омега. Имам предварителен вариант на текста.
— Едва ли си го получил от него. — В гласа на Феличи прозвучаха саркастични нотки.
— Не само ти имаш връзки в Милано, Джорджо. И не става дума само за неговата лекция. Получих информация, че Росели е поддържал връзки с един израелски математик и в резултат неговите проучвания върху свитъка Омега набират скорост. Росели трябва да бъде спрян.
— Това ще разпали страстите, Лоренцо — отбеляза сицилианецът. — И най-вероятно пак ще привлече вниманието към Ватикана и смъртта на папа Йоан Павел Първи. Може да се окажем в неловко положение.
— Тези неща винаги са временни, Джорджо, и като държавен секретар ще имам отлична възможност да се справям с парвенютата от медиите. Теориите на Росели са едно, обаче връзката им със свитъка Омега е нещо съвсем друго. Светата църква трябва да бъде защитена и те съветвам да оставиш теологията на мен. Ти си върши своята работа, аз ще си върша моята.