4.
Вашингтон
Майк Маккинън, експертът на ЦРУ по липсващите руски „ядрени куфарни бомби“, се настани на един от кожените столове покрай облицованата с ламперия стена на оперативната зала в подземието на Западното крило на Белия дом. Ветеран с трийсет и пет годишна служба, Маккинън беше прекарал началото на кариерата си в Близкия изток, където научи арабски и опозна исляма. После се прехвърли в съветска Източна Европа. Имаше сурово сипаничаво лице и късо подстригана тъмна коса. Висок метър седемдесет и седем, той тежеше деветдесет килограма, неизменно поддържана форма от последната му оперативна задача в Босна и Херцеговина. Сега, за огромно свое разочарование, отново лъскаше стола в Оперативната дирекция в Ленгли.
Маккинън кимна с глава на новия директор на Централното разузнавателно управление, който вече седеше на заседателната маса заедно с държавния секретар, съветника по националната сигурност, министъра на отбраната, министъра на вътрешната сигурност и председателя на Съвета на началник-щабовете. Един от последните, които пристигнаха, беше вицепрезидентът. Когато президентът влезе в стаята, всички се изправиха.
Не за пръв път викаха Майк Маккинън в оперативната зала на Белия дом. Той тихо прегледа бележките си, докато осведомяваха президента за положението в Ирак, както и за растящата ядрена опасност от страна на Иран и Северна Корея. Маккинън вече беше чувал всичко това.
— Специални атомни средства за унищожение — прочете следващата точка от дневния ред президентът.
— Ядрените куфарни бомби, господин президент — отвърна директорът на ЦРУ. — Познавате агент Маккинън — добави той и кимна с глава към Майк.
— Господин президент — започна Маккинън, — информацията тази сутрин се основава на последните разузнавателни сведения за вероятното местонахождение на някои ядрени куфарни бомби, произведени в Съветския съюз. Преди няколко години Александър Лебед, съветникът на Борис Елцин по сигурността, призна, че са изчезнали осемдесет и четири от сто трийсет и двата ядрени куфара, произведени през деветдесетте години. Имаме основания да смятаме, че Ал Кайда са се сдобили с няколко бомби и поне пет от тях в момента са в Съединените щати. Възможно е да има още две — едната във Великобритания, другата в Австралия.
— Откъде са ги взели, по дяволите? — попита президентът.
Майк Маккинън запази неутрално изражение.
— Както ви е известно, господин президент, Осама бин Ладен разполага със значителни финансови средства. След разпадането на Съветския съюз през хиляда деветстотин деветдесет и първа неколцина руски офицери, някои от които не бяха получавали заплата с месеци, се обърнаха към черния пазар.
— Няколко такива бомби се появиха през деветдесет и четвърта — потвърди държавният секретар. — Лидерът на чеченските сепаратисти Джохар Дудаев ги обяви за продан, след като ние отказахме да признаем независимостта на Чечня.
— А как са ги внесли в Съединените щати?
— Възможно е вече да са били тук — отговори Майк.
Президентът се смая.
— Имаме основания да смятаме, че съветски агенти са внесли няколко такива бомби по време на Студената война. Други може да са донесени по-късно, навярно по море.
— Как е възможно?! — гневно възкликна президентът, като гледаше новия министър на вътрешната сигурност.
— Както, сигурен съм, е известно на министъра на вътрешната сигурност, доскоро се проверяваха по-малко от пет процента от внасяните в страната контейнери — спокойно продължи Майк Маккинън.
Министърът утвърдително кимна с глава.
— Би трябвало да правим много повече — заяви държавният глава.
Министърът на вътрешната сигурност взе думата.
— Законът за чуждестранните стоки и пристанищната сигурност ще помогне, господин президент, но в страната ежедневно пристигат над петнайсет хиляди кораба. Ние не сме единствената западна държава, която се сблъсква с този проблем. Миналата година деветнайсет от всеки двайсет контейнера са влезли в Австралия, без да бъдат проверени. Подобно е положението и във Великобритания.
Президентът сприхаво изсумтя.
— Какви щети може да нанесе една такава куфарна бомба? — попита той.
— Зависи как и къде бъде взривена, господин президент — отвърна Маккинън. — Предпочитаният метод ще бъде детониране във въздуха от лек самолет.