Феличи се усмихна.
— Ще бъде скъпо — заяви той, без да го е много грижа за причините, по които Петрони копнееше да се отърве от досадния професор. В гласа му се долавяха далечни нотки на възхита от тази хладнокръвна безпощадност, която можеше да се мери с неговата.
Същия ден, в който Лоренцо Петрони пое поста си на държавен секретар, Джорджо Феличи нахлузи мръсен гащеризон, нахлупи опръскана с боя шапка и се запъти към Миланския университет. Студентите и преподавателите от „Ка Гранда“ не му обърнаха внимание, когато влезе през задния паркинг и се изкачи по тясното стълбище, водещо покрай Факултета по философия към централния двор. Той беше запомнил наизуст картата на университета и уверено мина по коридора, в който се помещаваха кабинетите на професор Росели и доктор Басети. Останал доволен, сицилианецът се запъти към факултетната аула, където трябваше да се проведат лекциите на Басети и Росели. Ако имаше възможност за избор, предпочиташе аулата. Зоната с офисите бе прекалено затворена, докато от противопожарния изход на мецанина, където се намираше прожекционната кабинка, се излизаше направо на паркинга. Ключалките на вратите за прожекционната бяха съвсем обикновени и третият ключ на Джорджо свърши работа.
Рим
Първата среща на светия отец с неговия нов държавен секретар вървеше добре, докато Петрони се изненада и ядоса от един тривиален въпрос, вълнуващ ума на папата.
— Научих, че в момента отец Донели служи в Близкия изток, Лоренцо.
— Изключително обещаващ свещеник, Ваше Светейшество. Той беше пратен там, за да разшири опита си.
— Откога е там? — попита понтификът.
Лоренцо Петрони застана нащрек, но не достатъчно бързо и моментално съжали за тактическата грешка да признае способностите на опасно кадърния Донели.
— Не съм сигурен, Ваше Светейшество — спокойно излъга той. — От около година и половина.
— Струва ми се, че е по-отдавна, ако моите източници са точни.
Кардинал Петрони вътрешно беснееше, но външно майсторски запази спокойствие и не отговори, очаквайки следващия ход на стария папа. Първият ватикански събор през 1870 г. може и да беше приел, че светият отец е непогрешим, обаче новият държавен секретар бе решен да обуздава властта му, ако не се упражнява правилно. Когато Петрони имаше изгода, в непогрешимостта можеше да има и мъничко погрешимост.
— Всъщност преди повече от пет години — продължи понтификът. — Не съм сигурен защо сме го пратили в Близкия изток за толкова много време, обаче научих, че служи в селце, което е наполовина християнско, наполовина мюсюлманско. Навярно ще можем да използваме, както се изрази ти, неговия „по-широк опит“ тук във Ватикана.
— Какво имате предвид, Ваше Светейшество? — предпазливо попита Петрони.
— Възходът на исляма е интересно явление — загадъчно отговори папата. — Напълно реална заплаха за истинската вяра. Навярно е време да обърнем по-голямо внимание на реакцията ни към него и към другите религии, особено юдаизма. Струва ми се, че човек с дарбите и опита на отец Донели е отличен кандидат за тази задача. Мислиш ли, че ще му намериш някакъв пост? Като епископ? — попита светият отец.
Кардиналът сподави гнева си.
— Ще проверя, Ваше Светейшество. В момента няма свободни постове, но съм сигурен, че след време ще се открие нещо. — Лоренцо Петрони бе прекалено ловък, за да откаже директно на папата. Далеч по-добре беше да отстъпи и да остави впечатлението, че искането ще бъде изпълнено.
Папата също бе достатъчно отдавна във ватиканската политика и нямаше намерение да се остави да го заблуди неговият най-висш бюрократ.
— Надявахме се, че ще го сторим по-бързо. Имаме голямо желание да доведем най-способния човек във Ватикана, където ще може да бъде най-полезен. Ислямът е съвсем реална заплаха и както ти самият отбеляза в началото на разговора ни, отец Донели е изключително обещаващ свещеник. Някой ден, Лоренцо, ние с теб ще имаме нужда от заместник.
Да, помисли си Петрони, ти вече отдавна си папа. Прекалено отдавна.
— Разбира се, Ваше Светейшество, но чак пък повишение? — настоя кардиналът. — Има много други с по-голям опит и основания. Толкова преждевременно повишение може да предизвика негодувание, но по-важното е, че всъщност може да изложим на опасност кариерата на отец Донели, ако го натоварим с прекалено голяма отговорност, преди да е подготвен за нея. — Лицето на държавния секретар изразяваше учтива загриженост.