— Дърветата образуват по един пръстен годишно и ако сравним концентрацията на въглерод четиринайсет в дървесни пръстени с известна възраст, можем точно да проверим своята датировка на всяка проба.
Господин Уитикър вече не изглеждаше толкова самодоволен, обаче още не се предаваше.
— Покажете ми дърво на възраст над шест хиляди години.
— Такива наистина няма, господин Уитикър — спокойно се съгласи Алегра, — но ние сме преодолели този проблем. Можем да разширим обхвата на тази теория, като използваме мъртво дърво от древни сгради, датата на чието построяване е точно установена.
— Струва ми се, че има въпрос в дъното — категорично се намеси професор Росели.
Публиката заръкопляска, зарадвана от победата над господин Уитикър и над теорията, че светът е вчерашен.
Джорджо Феличи спокойно настрои обхвата на измерените по-рано 77 метра и отново се прицели в гърдите на Алегра, която продължаваше да отговаря на въпроси.
23.
Йерусалим
Джовани отвори вече познатата ръждива порта на манастира „Милосърдните сестри“ в Йерусалим и се изкачи по стълбището. Бяха изтекли над пет години от пристигането му в Светите земи, макар да му се струваше, че е било едва вчера, и черквицата му в Мар’От беше напълно възстановена. Колкото и да бяха бедни, селяните от родната му Маратея бяха събрали пари за две статуи. Една на Христос във високи до бедрото ботуши, с възлеста тояжка, и още една — на Богородица в синьо. Типично по италиански и малко нелепо в Близкия изток, ала когато разопакова сандъците, Джовани едва преглътна сълзите си. Патрик, който му бе показал Йерусалим и Светите земи като истински гид, повторно освети храма. Той изглеждаше искрено изненадан не само от вида на възстановената черква, но и от липсата на враждебност и зародилото се приятелство между мюсюлмани и християни. Когато Ахмед и цялата мюсюлманска общност в селото се събраха пред храма, за да участват в освещаването, Патрик веднага пренесе ритуала на открито. Авраам наистина би се зарадвал.
По време на службата на Джовани имаше още чудесни моменти. Без изобщо да се обръща към Ватикана, Патрик уреди двамата да участват в конференцията на латиноамериканските епископи в еквадорската столица Кито. Докладът на Джовани за палестинците му донесе бурните овации на публиката и той си спечели верни другари в Южна Америка, сред които кардинал Медичи, главата на Църквата в Еквадор.
Спадовете обикновено идваха нощем, когато оставаше сам и четеше на светлината на свещ. Нямаше вестници и телевизия, от които да научава за събитията извън Мар’От. За изумление на селяните той монтира антена и в ясни нощи успяваше да хване късовълновите емисии на Би Би Си, които му позволяваха да върви в крак със света, но копнееше за новините в родината си. Когато изпадаше в униние, Бог му се струваше далечен, глух и сляп и мислите на Джовани често се насочваха към Алегра.
Въпреки че бяха поддържали връзка — Алегра го осведомяваше как вървят проучванията й и той й разказваше за събитията в Мар’От и Близкия изток — редовните им дискусии много му липсваха. Джовани продължаваше да се безпокои за причината Алегра да напусне Църквата, ала знаеше, че няма да узнае истината, докато тя не е готова да му я разкрие. Разбираше само, че е стигнала до решението си след страшни мъки и съмнения. Често се питаше какъв би бил животът му, ако двамата бяха решили да останат заедно.
— Дайте да ви взема сака, отец Джовани. Епископ О’Хара е в кабинета. Влизайте, влизайте. Как сте? — Жизнерадостта на сестра Катерина и топлотата на посрещането й никога не помръкваха.
— Джовани! Радвам се да те видя. Уиски? — попита Патрик и без да изчака отговора му, вече се запъти към бюфета.
— И аз се радвам да те видя, Патрик. Благодаря за поканата да вечеряме заедно. Гозбите на сестра Катерина винаги са несравнимо по-вкусни от моите.
— И от моите. Странно призвание, нали? Дават ти изчерпателна теологическа подготовка и очакват да живееш сам, без изобщо да си имаш представа от готвене. Шалом!
Джовани пое пълната чаша ирландско уиски.
— Получих писмо от кардинал Медичи. Направил си му изключително добро впечатление.
— И той на мен. В онзи край на света има изумителни учени. И като става дума за това, с нетърпение очаквам да се видя с Йоси довечера.