— Някога мислил ли си да се кандидатираш за премиер?
Йоси се усмихна.
— Всъщност мислех да създам нова партия, която да има една-единствена революционна основа — мирът. Сигурно ще са нужни години, за да съберем необходимата подкрепа, обаче си струва да опитаме. Защо питаш?
— Защото искам да те запозная с един човек. Палестинец, който споделя твоите възгледи. Той е наясно, че ще бъде много трудно да постигне компромис, но също като теб вярва, че обикновеният човек няма по-голямо желание от това да живее нормално.
— Кой е този човек?
— Ахмед Сартави, имамът в моето село. Сигурен съм, че ще ти бъде приятно да си поговорите.
— С Мариан още поддържаме малката си вила в Акра. Какво ще кажеш двамата с Ахмед да ни дойдете на гости през уикенда?
— Джовани навярно няма да има време за това — намеси се Патрик. — Преди да дойдеш, тъкмо му съобщавах, че папата е научил за службата му тук и иска да използва способностите му във Ватикана.
— Съмнявам се, че ще го повикат преди следващия уикенд — настоя Йоси. — Ще се опитам да го организирам.
Сякаш по даден знак, телефонът на бюрото на Патрик зазвъня.
— Патрик О’Хара. Джулио. — Епископът затисна слушалката с шепа и прошепна: — Джулио Леоне, личният секретар на Il Papa.
— Каква държавна криза във Ватикана те кара да ми звъниш по това време? — попита той. — Нима най-после ще ме направят кардинал? Може би папски нунций в Париж? — На лицето му се изписа дяволита усмивка. — Шивачите тук са страшно евтини, Джулио. Още преди години съм си приготвил одеждите и още чакам да ми се обадите. — Ирландецът намигна на своите гости.
— Значи били малко епископите, които знаели арабски, така ли? Все това повтаряш, обаче можеш сам да му го съобщиш, той е тук при мен. — Патрик подаде слушалката на Джовани.
— Не могат да понасят, когато им натривам носовете — рече на Йоси епископът. — Във Ватикана просто нямат чувство за хумор.
— Искаш ли да станеш кардинал?
— Мили боже, не! Освен ако не е някъде, където мога да сторя нещо добро. Във Ватикана играят прекалено много властови игри. Със същия успех бих могъл да стана политик.
Джовани затвори телефона.
— Е? — престори се, че не знае нищо Патрик.
— Папата иска да се върна в Рим. Иска да ме направи епископ — смаяно отвърна младият свещеник.
— Най-после, крайно време беше. Честито, момчето ми! Това си заслужава да му ударим по едно.
— Честито, Джовани, браво! — протегна ръка Йоси.
Джовани бе прекалено изненадан, за да устои на новата атака на Патрик с шишето уиски. Сега наистина разбираше, че са неведоми пътищата Божии.
Неведоми неща се случваха и в една пещера над Кумран, недалеч от Мъртво море — още няколко песъчинки се процедиха през цепнатината в една скала.
24.
Милано
Когато професор Росели се запъти към катедрата, Джорджо Феличи стисна облечените си в ръкавици пръсти и затаи дъх. После се прицели в средата на гърдите му.
— Благодаря, доктор Басети, извънредно интересно изложение — каза той и отново се обърна към публиката. — До края на вечерта ще трябва да ме изтърпите, макар да се надявам, че темата „Изгубената цивилизация на есеите, ДНК и свитъкът Омега“ ще ви заинтригува.
В аулата се разнесе утвърдителен шепот.
— През хиляда деветстотин шейсет и втора година Франсиз Крик сподели Нобеловата награда за медицина и физиология с Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс за откриването на молекулярната структура на ДНК, или дезоксирибонуклеиновата киселина, която съдържа генетичния код на живота. През хиляда деветстотин седемдесет и трета нобеловият лауреат написа книгата „Самият живот“. В нея той убедително доказва, че спиралата на ДНК е толкова сложна, че на нашата планета не е имало достатъчно време, за да еволюира самостоятелно, и че трябва да е била донесена от по-висша цивилизация.
Професор Росели показа диапозитив на сложната двойна спирала от нуклеотиди, изградени от фосфати, по-малки дезоксиробозни захарни молекули и основите аденин, тимин, цитозин и гуанин.
— Крик нарича ДНК и нейната сестра РНК „глупавите блондинки на биомолекулярния свят“. Красиви наглед и годни за възпроизводство, но неспособни да се справят без помощта на безброй сложни протеини. — Професор Росели започваше да загрява.
Феличи си пое дъх.
— Косвено доказателство на теорията за висшата цивилизация е почти невъобразимият брой галактики и планети, които съставляват космоса. Само в собствената ни галактика има над сто милиарда звезди и трябва ги умножим милиарди пъти, защото има поне десет милиарда галактики. Вероятността планетата Земя да е единствената обитаема планета сред милиардите други галактики трябва да надхвърля скептицизма даже на най-фундаменталистките възгледи — погледна той Уолтър Ч. Уитикър Трети. — Навярно се питате каква е връзката на есеите и свитъка Омега с…