Фют. Фют. Никой не чу двата изстрела от прожекционната кабинка.
Някой в публиката ахна, когато Росели политна назад, притиснал ръце към гърдите си. Алегра видя, че на ризата му разцъфва кърваво петно.
— Антонио! Не! — Тя се втурна към професор Росели, който беше паднал на пода. — Повикайте линейка! — нареди младата жена. — Прострелян е.
Джорджо Феличи затвори вратата на противопожарния изход и бързо се спусна на паркинга.
Рим
Кардинал Лоренцо Петрони дойде в кабинета си рано. Моментът за прекратяване на проучването на Росели върху произхода на ДНК и свитъка Омега не можеше да е по-подходящ. При гигантско задръстване на над двеста коли по автострадата на юг от Флоренция бяха загинали единайсет души. Всички други новини бяха изтикани от първите страници. Имаше някой и друг ред догадки за свитъка Омега, но тъй като те бяха свързани със смъртта на предишния папа, Петрони знаеше, че при липса на сериозни улики медиите ще изгубят интерес.
Той доволно се отпусна на стола си. Държавен секретар, отново във Ватикана на втория по значение пост в цялата Католическа църква. Все повече се приближаваше към абсолютната власт и обзелата го при тази мисъл сексуална възбуда му напомни за необходимостта да се погрижи Кармела, падналата, ала красива монахиня, да бъде назначена в личния му персонал. Нейната вина означаваше власт за него, идеален начин да покори една хубава жена.
Петрони погали страничните облегалки на огромния си кожен стол. Наслаждаваше се на властта си. Мислено си отбеляза да поръча да поставят бюрото му върху подиум, после се зае да преглежда записките си за Ватиканската банка. Беше време да отстрани кресливия чистичък Гарибалди. Имаше нужда от нов директор на банката, който да се поддава на контрол. Въпреки дългите търсения нямаше и намек за скандал около този тих, скромен свещеник, завършил счетоводство и финансов мениджмънт.
Един час по-късно кардиналът се обади на секретарката си.
— Повикайте монсиньор Гарибалди.
Двукрилата врата се отвори и в разкошния, просторен кабинет на държавния секретар въведоха директора на Ватиканската банка.
— Радвам се да те видя, Паскуале. Отдавна не си идвал. Заповядай, седни. — Монсиньор Гарибалди бе настанен на едно от трите пурпурни кресла — мекият подход.
— Благодаря, Ваше Високопреосвещенство — отвърна Паскуале, озадачен защо са го повикали още на втория ден от назначаването на кардинала.
— Прочетох твоя доклад за конференцията на латиноамериканските епископи в Кито. Много е проницателен, но се боя, че почти нищо не се е променило.
— Доста тъжна констатация, Ваше Високопреосвещенство. — Директорът беше предпазлив, но кой знае, въпреки репутацията си на безмилостен човек този княз на Църквата може би най-после щеше да даде известна подкрепа на отчаяно бедните народи в Южна Америка. — Подготвям доклад за това как най-добре бихме могли да използваме възможностите на Ватиканската банка, за да финансираме нужните им програми.
Петрони вече го знаеше. Ако имаше и най-малък шанс, този досаден хуманист несъмнено щеше да предложи откриване на банков клон в центъра на Богота.
— Всичко това е извънредно интересно, Паскуале, и ще ти бъда благодарен, ако го подадеш направо в моя кабинет. За съжаление из тези коридори има хора, които може да се противопоставят на твоите планове. Те вардят хазната на Негово Светейшество така, като че ли е тяхна, non e vero! — В дипломатичния смях на кардинала нямаше нищо весело.
— Но, разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Напълно ви разбирам.
— И това ме навежда на причината, поради която те повиках. Струва ми се, че трябва по-внимателно да се заемем с проблемите в Латинска Америка. Имаме нужда от независимо мнение. Питам се дали си готов да се завърнеш там като един от моите пратеници?
Паскуале се изуми и още повече застана нащрек. Той ръководеше Ватиканската банка от няма и два месеца.